БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 225 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 2663, Tuesday, 15 July 2014
==============================
Belogradchik
БЕЛОГРАДЧИК В СПИСАНИЕ „ЗАВЕТИ“ (1934 Г.)
В детските си години прекарвах часове сред книгите и списанията, събирани много години в родната ми къща. Има две списания, които майка ми е получавала по абонамент като ученичка в белоградчишката прогимназия – списание „Венец“ и списание „Завети“ – като ученичка в първите класове на белоградчишката гимназия. Разлистването на теченията на тези списания имаше магическо въздействие върху мен – в тях бе представена една България, много различна от онази България, която официално в училище и на обществени места се казваше, че е съществувала в миналото. Към списание „Завети“ имаше и библиотека, книгите на която са съпътствали книжките на списанието и са били премии за абонатите. Така редакторите и основните автори в „Завети“ – Никола Балабанов, Мирослав Минев, Симеон Андреев отдавна ми станаха „добри приятели“. „Когато палеха лулите с прахан“ на Мирослав Минев и „Залези край Янтра“ на Симеон Андреев (книги, които днес едва ли някой чете) рано влязоха в списъка на любимите ми книги. Характерът на човека се формира в детството и навярно „книжовните ми занимания“ в ранните ми детски години определиха трайния ми интерес към миналото и убеждението, че паметта за миналото трябва да се подхранва и пази, защото това е от значение за разбирането на настоящето и ясния поглед към бъдещето.
Белоградчик има силно присъствие в „Завети“, а това е важно, защото несъмнено „Завети“ е елитарно списание на хубава хартия с качествени текстове и чернобели и цветни илюстрации. Българският дух, култура и народните достойнства и постижения са творческото кредо на това издание. Книжка 10 на година I, май 1934 година почти изцяло е посветена на Белоградчик. Текстът, който ще видите по-долу, е на Л. Томов. Снимките от Белоградчик са на Бончо Карастоянов.
Край Белоградчик
Калето
Пролет в Белоградчик
Край Белоградчик
Белоградчик
Карастоянови – баща Димитър (1856-1919) и синове Бончо (1899-1962) и Божидар (1903-1956) – навярно са едни от най-известните български фотографи. Бончо Карастоянов в по-късно време има постижения като кинооператор – снимал е „Утро над родината“, „Под игото“, „Снаха“, “Следите остават“, „Бъди щастлива, Ани!“.
========================
Sofia, 15 July 2014 © B.V. Toshev