===================================

No. 3503, Wednesday, 20 July 2016

===================================

Георги Терзиев “Село Орешец”

СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ПОРУЧИК ДИМИТЪР СПИСАРЕВСКИ (1943-1944)

На вчерашния ден се навършиха 100 години от рождението на поручик Димитър Светозаров Списаревски (19 юли 1916 – 20 декември 1943). Баща му Светозар Списаревски и чичо му Коста Списаревски са от Кюстенджа, но майка му Елисавета (Вета) Списаревска е от Белоградчик. Димитър Списаревски има брат Иван – морски офицер и сестра Антоанета.

Фамилната къща на Вета Списаревска, която тя владееше заедно със сестра си Нада Гатева се намираше на тогавашната улица „Цар Петър“ № 1 (сега ул. „Полковник Кантили“ № 4).

Семейството Списаревски живееше в София, на дома им сега има паметна плоча. В този дом (ул. „Хан Аспарух“ № 57) винаги е имало студенти от Белоградчик. И моите братовчеди като студенти също живееха там.  Планираше се и аз да живея там, когато започна следването ми в София, но това за жалост това се оказа невъзможно, зашото в тази година (1963) бащата Светозар бе вече тежко болен.

Домът в София в наши дни

Елисавета (Вета) Списаревска бе едра жена – такава беше и сестра ѝ Нада Гатева. Всяко лято Вета Списаревска прекарваше в Белоградчик. Тя имаше една голяма стая и една пристройка с врата към стаята. Останалите три стаи на етажа на къщата се обитаваха от квартиранти – семействата на Славчо Иванов, електротехник (през четиридесетте години с голям магазин за електроматериали и радиоапарати на главната улица) и на Асен Вълков Цоков, от с. Бела, Белоградчишко, през четиридесетте години работил в Германия, шофьор. Баща ми често си спомняше, че тя му казвала: „Господин поручик, като дойдеш в София, ела ми на гости“. Баща ми тогавал я питал: „Къде живееш, лельо Вето ?“ – „Няма нужда от адрес“, казвала тя, „като слезеш на гарата ще питаш къде живее майката на героя – тогава всеки ще те упъти“.

Поручик Димитър Списаревски на 20 декември 1943 г. във въздушен бой със своя „Месершмидт“ загива, зашитавайки София от американците, като с въздущен таран сваля американска летяша крепост Б 24 Либерейтър. Той е живата торпила на България. Неговата саможертва и неговият подвиг в тези години са развълнували млади и стари в България. В този ден бомбардировката над София е осъществена от 150 тежки бомбардировачи от 376^th Bomb Group – Heavy, охранявани от 50 изтребители от 82th Fighter Group. На тези 200 самолета българите излизат с 36 самолета – Месершмидт 109-G-2 от летище Божурище и Девоатин от летище Враждебна – в този неравен бой нашите летци свалят 5 самолета – 2 бомбардировача и 3 изтребителя.

Летяща крепост в бой

Лобното място в Долни Пасарел

Тук предлагам една колекция от стихотворения, посветени на подвига на поручик Списаревски, посмъртно повишен в чин капитан (правописът е осъвременен от Юлия Йорданова).

„В ПАМЕТ НА ЗАГИНАЛИЯ ЛЕТЕЦ-ИЗТРЕБИТЕЛ КАП. ДИМИТЪР СПИСАРЕВСКИ“ от Владими Робев, в-к „Днес“, бр. 1110, 1943 г.

„ЖИВАТА ТОРПИЛА“ от Георги Сърненски, в-к „Бургаска вечерна поща“, бр. 4595, 1943 г.

„КАП. СПИСАРЕВСКИ“ от Дойчин Ненов, в-к „Войнишки вести“, бр. 365, 1944 г.

„НА ГЕРОЯ ЛЕТЕЦ КАП. СПИСАРЕВСКИ“ от Иванка Лалова, в-к „Нашенец“, бр. 165, 1944 г.

„ВЪЗДУШНИЯТ ГЕРОЙ“ от Йордан Атанасов, в-к „Нашенец“, бр. 161, 1944 г.

„ЖИВАТА ТОРПИЛА“ от Константин Гиндев, в-к „Устрем“, бр. 41, 1944 г.

„КАП. СПИСАРЕВСКИ“ от Наню Аяров, в-к „Войнишки вести“, бр. 360, 1944 г.

„ПОДВИГЪТ НА КАП. СПИСАРЕВСКИ“ от Николай Гешев, в-к „Вечерна бургаска поща“, бр. 4604, 1944 г.

„ЧЕТВЪРТО НАПАДЕНИЕ НАД СОФИЯ“ от Стоян Вратованов, в-к „Устрем“, бр. 53, 1944 г.

„ТОРПИЛИ ОТ СЪРЦА“ от Цветан Чачановски, сп. „Летец“, кн. 5, 1944 г.

В продължение на десетки години в България не се споменаваше името на Списаревски. Той има „минуси“, които улесниха пълната забрава: воювал е срешу съюзниците на СССР във войната срещу Германия, специализирал е в Германия, като офицер е преследвал партизани, като ученик е бил легионер (всъщност е бил знаменосец на 2-ра мъжка гимназия в София), мразил ремсистите и на един митинг срещу несправедливите клаузи на Ньойския договор ударил шамар на своя съученик – ремсист Стоян Гюров, който предвождал контрапротест в подкрепа на Ньойския договор (по-късно Стоян Гюров става член на ЦК на БКП и посланик в Москва).

Портупей-юнкер Димитър Списаревски

========================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

Дипломна работа на Сийка Николова Георгиева, Факултет славянски филологии на Университета “Св. Климент Охридски” в София, 1943 г.

Голямата бяла къща под скалите – източна фасада с врата на долния етаж и северна фасада с 5 прозореца – моят дом; вляво на същия ред е къщата на Списаревски
снимка: 1943 г.

Аз с майка ми Любка Тошева (1921-1994) – Снимката е направена през 1943 г. на ул. “Дворянова” в Белоградчик; фотограф е подпоручик Димитър Димитров, адютант на 15-и пехотен Ломски полк

=========================

Sofia, 20 July 2016 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)