ФАНИ ПОПОВА-МУТАФОВА: ПОСЛЕДНИЯ ВОЖД (1938 Г.)


БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ 

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 312 subscribers

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

Knowledge gives life to the soul

===================================

No. 3501,Monday, 18 July 2016

===================================

The meteogram: Belogradchik

Георги Терзиев “В село Горни Лом”

ФАНИ ПОПОВА-МУТАФОВА: ПОСЛЕДНИЯ ВОЖД (1938 Г.)

Малцина знаят, че след последния бой при Белоградчик, при който загива българската царица, идва краят на Второто българско царство и започва продължилото пет века турско робство. Тези събития са описани в един малко известен разказ на Фани Попова-Мутафояа, озаглавен „Последния вожд“ и публикуван във „Вестник на вестниците“, 2 януари 1938 г.

Фани Попова-Мутафова (1902-1977) е много популярна в миналото писателка – автор на историческа проза. Тя е дущеря на генерал Добри Попов и съпруга на Чавдар Мутафов (1889-1954), също известен писател. Кирил Христов е написал за нея:  „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.“ Така мисли Кирил Христов (1875-1944) – един от най-големите български поети, но така не мисли новата власт след 1944 г. – нейните книги влизат в списъка на забранената и вредна литература, а самата тя е с присъда от Народния съд за „великобългарски шовинизъм“ и „фашистка дейност“.

Помня много добре, че за читателите на Белоградчишката библиотека „Дъщерята на Калояна“ бе останала достъпна, но в каталозите вместо името на автора  бе написано „Без автор“, а в самата книга името Фани Попова-Мутафова бе заличено с плътна ивица, нанесена с черен туш.

Цар Иван Срацимир (1371-1396)

Баязид Светкавицата (1354-1403)

==========================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

Вършец, 1938, втори ред – в средата Дафина Игнатова (баба ми), от двете й страни – Софка Цанкова и Цветана Матеева (учителки)

На площада, 1938 – Матей Игнатов (дядо ми) и Пенко Дондуран

=========================

Sofia, 18 July 2016 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *