===================================

No. 3494, Tuesday, 12 July 2016

===================================

Наташа Младенова

БОЕВЕТЕ ЗА ВРЪШКА ЧУКА – ОКТОМВРИ 1915 Г.

15-и пехотен Ломски полк участва във формирането на 51-и пехотен резервен полк. Командир на полка е подполковник Иван Петров Попов. Не е малък броят на войниците на 51-и пехотен резервен полк, които идват от Белоградчишката околия. За боевете със сърбите в началото на войната – октомври 1915 г. – има белоградчичани, които са изпълнили с чест своя дълг и са кавалари на Военния орден за храброст. Ето техният списък:

Ст. подоф. Иван П. Спасов, от Белоградчик, кавалер на Военния орден за храброст IV степен

Мл. подоф. Александър Груев Ицовски, от с. Бела, Белоградчишко, кавалер на Военния орден за храброст IV степен

Фелфебел Велко Николов Жикин, от с. Дубрава, Белоградчишко, кавалер на Военния орден за храброст II степен

Редник Герго Тошев Тодоров, от с. Върба, Белоградчик, кавалер на Военния орден за храброст IV степен

Мл. подоф. Димитър Стефанов Петров, от с. Раяновци, Белоградчишко, кавалер на Военния орден за храброст IV степен

Ст. подоф. Иван Николов Берберански, от с. Карбинци, Белоградчишко, кавалер на Военния орден за храброст IV степен

Редник Илия Петров, от с. Раяновци, Белоградчишко, кавалер на Военния орден за храброст IV степен

Днещното съобщение е за боевете, които води 51-и пехотен резервен полк при Връшка чука (трудно достъпен планински връх (692 м), където е Белоградчишкия проход (Кадъ Боаз). Спомените са на капитан о.з.Теодосий Анастасов и са публикувани в бр. 862, 28 октомври 1939 г., на в-к „Отечество“.

Авторът Теодосий Анастасов (1895-1983) не е непознат на читателите на Листа. Преди време тук бе показана негова книга за Борис Сарафов в частта, описваща пребиваването на подпоручик Борис Сарафов в 15-и пехотен Ломски полк в Белоградчик. Теодосий Анастасов добре познава нашия край и от времето, когато е бил учител в някои от Видинските и Кулски села. А иначе Теодосий Анастасов е от Велико Търново, от където е и подполковник Иван Петров Попов – командирът на 51-и пехотен резервен полк.

В горния разказ става дума и за оръжейния майстор Бакалов. Познавах този човек – той беше от Белоградчик, и в старите си години, за да изхранва себе си и жена си, бе направил едно гише на къщата си и оттам продаваше цигари. В тези години никой не говореше за бойните си подвизи във войните за национално обединение. Много са кавалерите на ордена за храброст от Белоградчик и околията. Но в детските си години никога не видях на празник някой да постави на гърдите си ордена си за храброст или друго военно отличие от тези войни. Вместо това на всеки празник – 9 септември, 1 май или 7 ноември, виждах много хора – мъже и жени, обилно декорирани с ордени и медали. Повечето от тези отличия бяха юбилейни и с годините техният брой ставаше все по-голям. Вънщният вид на тези хора показваше, че те никога не са участвали в реални военни действия. Тогава за какви подвизи тези орденоносци бяха получили ордените си.

========================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

около 1915 г.

Белоградчишки деца (около 1915 г.)
On courtesy of Mr. Ivan Radichev and Ms. Elena Radicheva

Настъплението на българските войски от Белоградчик към Княжевац. От върха офицери от 1-ва армия наблюдават атаката
Das Interessante Blatt, 21 октомври 1915 г.

=========================

Sofia, 12 July 2016 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)