БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 312 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
===================================
No. 3428, Sunday, 15 May 2016
===================================
БЕЛОГРАДЧИШКА ФИЛМОТЕКА: ЗАВЕТЪТ НА ИНКАТА (1965)
Това е приключенски филм на режисьора Георг Маришка (Georg Marischka) (1922-1999) по сценарий на Винфред Грот (Winfried Groth) и Франц Маришка (Franz Marischka) (1918-2009). Оператори на филма са Зигфрид Холд (Ziegfried Hold) (1931-2003) и Хуан Марине. Музиката е композирана от Анджело Франческо Лаванино (Angelo Francesco Lavagnino) (1909-1987)
Георг Маришка
Франц Маришка
В актьорския състав влизат: Гай Медисън (Guy Madison) (1922-1996) в ролята на Карл Хансен, Рик Баталя (Rik Battaglia) (1927-2015) в ролята на Антонио Перильо, Уйлям Ротлайн (William Rothlein), р. 1943, в ролята на Хаукарапора, Гуела Нуни (Geula Nuni) (1942-2014) в ролята на Грациела, Любомир Димитров (1930-2001) в ролята на Ел Бразо Валиенте, Богомил Симеонов (1922-1991) в ролята на Гросо.
Гай Медисън
Рик Баталя
Уйлям Ротлайн
Гуела Нуни и Гай Медисън
Сюжетът на филма следва в някаква степен известния роман на Карл Май. Действието се развова в земята на инките. Индианците искат да короноват за свой цар младия Хаукарапоре и под неговото водачество да прогонят белите нашественици. Младият инка отказва и е убит от учителя си. Вождовете проклинят страхливия цар и само двама души разбират неговата мъдра постъпка. Те зная, че той ще остане в народната памет като последния и най-смел инка.
Филмът е сниман почти изцяло в Белоградчик. За тези снимки известният журналист и писател Пенчо Ковачев (р. 8 февруари 1954 г. в Белоградчик) пише: „Но защо тази перуанска история, обединила толкова кинематографии, трябваше да се снима не на Мачу Пикчу, а край родния ми Белоградчик, и досега нямам отговор. Помня, че всички цигани в града бяха станали инки, повечето дори без капка грим.“
==========================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
Летен театър “Гъбите” (1965 г.)
Летният ресторант на “Мислен камък”, разрушен, за да бъде направен настоящия по-голям ресторант.
На снимката: сестрата на баба ми Дафина Игнатова – Анастасия Тошева,. около 1965 г.
=========================
Sofia, 15 May 2016 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)