БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ 

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 308 subscribers

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

=================================

No. 3388, Tuesday, 12 April 2016

==================================

ЛЕГЕНДАТА ЗА С. КАЛУГЕР, БЕЛОГРАДЧИШКО (ПАНОВ, 1898 г.)

Адвокатската кантора на Киро Панов (в съдружие с Матей Игнатов) беше срещу старата аптека. През 1930 г. с обединяване на три банки е била образувана Видинската генерална банка. Тази банка е определила за свои юридически пълномощници Розанов във Видин и Киро Панов и Матей Игнатов – в Белоградчик. През тридесетте години обемът на работа в кантората в Белоградчик се е увеличил много. Кантората е закрита в края на 1946 г. и тогава в това помещение се настани градската библиотека, а по-късно там имаше оръжеен магазин на Ловно-рибарското дружество. Цялата архива и покъщнина на закритата кантора се пренесе в дома на Матей Игнатов (1885, Белоградчик – 1957, Белоградчик). Матей Игнатов е моят дядо – баща на майка ми. Киро Панов, тогава вече много възрастен, е напуснал града, отивайки да живее при децата си. След много години внукът на „бай Киро“ (така викаха на Киро Панов моите близки) – Красимир Панов по записките на дядо си написа книга за Белоградчишкото въстание „Сияние над Северозапад“ (1987 г.), която някой ден ще покажа на читателите на този Лист.

Въпреки че в тези години съм бил много малък, помня че нашият дърварник (голяма постройка в съседство на къщата, която лятно време се ползваше за лятна кухня) беше пълен с книжа от разтурената кантора. Повечето от тези документи се погубиха, но някои от тях се запазиха, навярно преценени от дядо ми като важни за него. Доста по-късно, когато дядо ми вече бе починал (на 12 май 1957 г.) подредих в две големи папки хронологично тази архива. Сега всички години от 1896 до 1957 са представени с някакви документи.

В този архив се намира един избледнял лист, изписан със ситния и затова нечетлив почерк на Киро Панов – дядо ми имаше едър и четлив почерк (едно сравнение на двата почерка може да видите в края на настоящето съобщение). Съдържанието на този лист е предадено по-долу с незначително осъвременяване и редакция на текста.

Киро Панов (1930 г.)

На север от Белоградчик, на разстояние осем километра, от дясната страна на Видинското шосе, в скалиста местност, се намира селото Калугер [сега Гранитово], през и покрай което преди 25 години твърде нарядко са минавали пътници. На юго-източната страна на селото стои висок връх, називаем „Градище“, който връх се дели от селото с един малък поток, изворът на който е в подножието на върха „Мусин“ – от този връх Влашките войски дойдоха да дирят Белоградчик в освободителната Руско-турска война.

Върхът „Градище“ доскоро беше откъснат от селото с лескови гори и къпини. На горната част на върха се намира варовита скала, а на скалата и досега стърчат полуразрушените стени на някогашната горделива крепост, която е носила същото название – „Градище“.

Между развалините на крепостта се намират останки от пръстени съдове, нашарени и изработени във вид на ковризи с камъчета, стари медни пари, стрели и пр.

Народното предание за названието на с. Калугер ето що приказва. Отдавна, преди 420, а може и повече години, когато Видинското царство не е било превзето от турците, когато в Северо-западна България е господарувал Кръстът, и когато турските многобройн0 орди нападнали и този свободен Български край, споменатата крепост е била защитавана от един малък Български отряд, който е бил снабден с провизия и припаси за дълго време. Силен турски отряд нападнал крепостта, но по причина на Българското юначество и здравостта на заетите от българите позиции, турският отряд дал много жертви без никакъв успех.

Турците се отчаяли и намислили да отстъпят, но Гръцка лукавщина им помогнала. Един грък – калугерин в Българския манастир в подножието на върха, на който развалините стояха до преди 30 години, се явил пред турския командир и срещу извесно възнаграждение му съобщил, че крепостта не може да се вземе в бой, освен ако не се прекъсне известният нему източник, който с подземни тръби, снабдява крепостта с вода. Тогава турците почнали да копаят, но не успели да намерят тръбите. Затова се принудили да оставят един кон без вода няколко дни, а отпосле го повели около крепостта. Конят подушил през кое място тече водата и почнал да рови с крака. Тогава те копали и намерили водопроводните тръби и отбили водата.

Крепостта останала без вода и на Българските лъвове не оставало нищо друго: или да се предадат, или по някакъв начин да избягат. Те измислили една хитрост – направили един тупан доста голям и понеже върхът е доста висок, та винаги има вятър, поставили тупана на едно дърво, прикрепили малицата така, щото при духането на вятъра да бие в тупана. След това ковали конете си наопаки и една нощ изпратили войник да прегледа коя страна е свободна от турците. Войникът скоро се върнал и съобщил, че турците се били оттеглили на бивак и само около бивака имало аванпост. Тогава те напуснали крепостта без да ги види някой. Сутринта турците заобиколили отново крепостта като смятали, че страдающите за вода българи ще им се предадат. Но се много уплашили като видели многобройни конски стъпки. Турците почакали още някое време, но никой нямал смелост да се доближи до крепостта. Най-после взели предателя калугер до близката бездънна яма, именуема „Пропаст“ и жив го хвърлили в нея. След това се решил един от турските войници да се доближи до крепостта да види какво се върши там. Той отишъл до стените на крепостта и като не чул човешки гласове решил да влезе вътре, което и направил и като се върнал съобщил, че крепостта е празна. След това турският отряд отишъл тя я разрушил.

Българските войници като напуснали крепостта отишли в Сърбия гдето дълго време се били за християнската свобода и след пропадането на Косово после някои от тях се върнали и заселили селото, което наименували със сана на предателя – грък – Калугер.

22 февруари 1898 г. К. Панов

ПРИЛОЖЕНИЕ

Два почерка (книгата с автограф на Киро Панов с неговия подпис е собственост на Матей Игнатов; документът, написан от Матей Игнатов и подписан от него е показан в belahistory – едно ценна инициатива на г. Иван Спасов.

==============================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

Матей Игнатов (паспортна снимка, 1956 г.)

Двама подофицери от полка, Македония, 1916 г.
Вляво: Матей Игнатов (4 август 1885, Белоградчик – 12 май 1957, Белоградчик), кавалер на ордена за храброст –
моят дядо, баща на майка ми

===============================

Sofia, 12 April 2016 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)