БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ 

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 309 subscribers

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

=========================================

No. 3372, Tuesday, 29 March 2016

==========================================

БЕЛОГРАДЧИК СЛЕД 1945 ГОДИНА (АСЕН ПОПОВ)

Нашият Лист публикува устни истории. Днес ще имате възможност да се запознаете с нов текст на д-р Асен Алексиев Попов, ветеринарен лекар и запасен подпоручик. Текстът по-долу (а имаме и други негови непубликувани машинописни текстове) ни бяха изпратени от неговия внук Асен Петков, комуто дължим голяма благодарност, затова че е съхранил избледнелите ръкописи на дядо си. За жалост ръкописите на д-р Попов не са датирани, но очевидно са били написани в годините на „зрелия социализъм“.

След завръщането ни от фронта навлязохме в страна , макар и родна, но с нови порядки и ново социалистическо управление.

Начело на властта стояха съвсем нови хора – хора, предани в миналото на социалистическите идеи, които сега прилагаха на дело.

Нови бяха и разните шефове на учрежденията, с изключение на прогресивните такива от миналото. Разбира се, че е имало щателна чистка на служителите, особено на тези от Министерството на вътрешните работи. Полицията сега се наричаше Народна милиция и произхождаше от работническите слоеве.

Още на 9-ти септември, пред свършения факт, много генералщабни офицери се бяха самоубили, а други направиха опити да избягат. Гешев, от Политическото отделение на полицията, се бе укрил, а професор Александър Цанков бе успял да избяга в Австрия, където, заедно с други политически дейци от миналото, бе образувал Задграничен министерски съвет. По разни градове и села различни отявлени антикомунистически общественици, офицери и други лица бяха отстранени още на 9-ти септември и дни след тази дата без съд и присъди.

Социалните промени се въвеждаха бавно, може би поради липсата на подготвени кадри и опит. Самият Министерски съвет се състоеше от различни групировки. Министър-председател беше Кимон Георгиев, бивш офицер и царедворец – душата на буржоазния преврат през 1934 год. Негов сподвижник и Министър на войната бе Дамян Велчев – още по времето на военните действия той издаваше заповеди от Министерството на войната , които не се харесваха на министрите – комунисти ; някои от тези нарежданиия чрез митинги или други подобни действия се отменяха.

През 1947 год. излезе Законът за едрата градска собственост – по неговите разпоредби се иззеха от гражданите  къщите, които бяха повече от една. През 1946 год. се образуваха в Белоградчишката околия първите Трудови кооперативни земеделски стопанства, така наречените ТКЗС – най-напред в полските села на околията: с. Костичовци, с. Черно поле, с. Бело поле и др. и постепенно за десетина години във всички останали села. Последни ТКЗС бяха образувани в селата Гранитово, Пролазница и други в планината и полупланинската част на района – чак през 1958 год. Стопаните, особено от прогресивните села, бързо навлизаха в стопанствата, но в някои села това трудно ставаше, особено там, където имаше отрицателна пропаганда. Имаше и извращения – хората някъде, особено по-упоритите, се заставяха насила да подпишат декларации за членство в ТКЗС и им се създаваха какви ли не пречки в живота им – облагаха се с данъци, имотът им се заменяше с малоценни ниви в покрайнините на селата и др.

В с. Ружинци, например, на отказвашите да влязат в ТКЗС цяла нощ им думкаха тъпани над прозорците, а в с. Репляна отказвашите се привикваха в Селсъвета.  Най-интересният случай е този в с. Белотинци. Селото е най-голямото в околията и извън стопанството, въпреки всички обикновени мерки, остават доста хора. Тогава на помощ идва злонравният селски бик, искърска порода. Бикът, голям и рогат, бил затворен в едно помещение и завързан с дебел синджир, без да може да достига до вратата. Привикват се по няколко души от отказалите да влязат в ТКЗС в Селсъвета и по един ги вкарват и затварят при бика, за да си помислят да бъдат ли членове на ТКЗС или да не бъдат. Вътре в помещението бикът се засилва срещу вкараните , без да може обаче да ги докосне с рогата си, изпухтявал силно в лицата им, а затвореният тоз час започвал да тропа на вратата и подписвал декларацията за членство. Така бикът в селото помогнал на ТКЗС, но се повдигна остро оплакване до ЦК на БКП и други места в София. Анкетиралите остро осъдиха случая с бика и виновните получиха наказания. Най-виновните от селото бяха изключени от Партията. В същото село впоследствие стана и едно дръзко престъпление – бе убит с нож председателя на ТКЗС от един член на стопанството с мотиви, че не му се давала работа. Убиецът бе осъден публично на смърт в селото, което той посрещна много спокойно – вероятно бе психопат.

След петдесетте години започнаха укрупнявания на отделните ТКЗС в по-големи единици и пак настанаха вълнения. В някои села от Кулска околия селяните бяха разграбили животните си от оборите. При завързалите се побоища бяха убити зам.-прокурор от гр. Видин, един доктор и други. Това са трудности, които се преодоляха. В с. Подгоре трудно вървеше образуването на ТКЗС. Председателят на Околийския народен съвет извика мен – околийският агроном, околийският зоотехник, счетоводителят и още някоко души и ни постави задача да отидем в с. Подгоре и да не се връщаме в града , докато не образуваме ТКЗС. Беше зима, взехне си каквото трябва и заминахме с рейса. Селото беше дало партизани, ятаци и жертви в миналото, но ни посрещнаха хладно и враждебно. В хоремага , гдето отседнахме, ни казаха да не се надяваме на храна, пък даже и на дърва за зимата. Събрахме се на съвещание в стаята за това неприветливо посрещане и отидохме в Селсъвета. Там разговаряхме с Председателя на Селсъвета, партийния секретар, председателя на ОФ и секретаря на земеделците за директивите, които имаме за образуване на ТКЗС. Казахме им да разгласят и наредят на другия ден сутринта да се изкарат животните и инвентара и да започне учредяването на стопанството. На другия ден в студа чакахме до обяд без някой да се яви. Прибрахме се в студената стая и един от нас замина с рейса за гр. Белоградчик за продукти и храна. Вечерта извикахме наново управниците на селото и проведохме ново съвещание, на което твърдо наредихме да дадат пример и сутринта първи да докарат животните си и инвентара. На определеното време, обаче, никой не дойде, едва към обяд започнаха да пристигат от немай къде първите партийци и членове на Земеделския съюз.

По това време стана инцидент – синът, съвременен човек, впряга воловете в колата, товари инвентара и тръгва, но бащата, противник на ТКЗС, го посреща на кръстопътя с брадва в ръце и заплашва сина си да се върне ; намесват се своевременно хора на властта и бащата е обезвреден и синът пристига на площада.  Това повдига духовете на хората. Останахме в селото още няколко дни, докато най-после се събра необходимия брой членове. Подобни явления, колкото и изолирани, се случваха – българинът бе здраво привързан към земята и животните.

Полека лека стопанствата укрепнаха, някои станаха държавни земеделски стопанства, още по-късно минаха в аграрно-промишлени комплекси с различен успех в страната. При развитието на индустрията в градовете , с възникването на различните заводи в тях, по-младото и трудолюбиво население в селата започна да емигрира от селата в градовете. С постъпването на работа  в откриващите се фабрики, заводи и предприятия в градовете работната сила в селското стопанство рязко намаля, което змачително затрудни както животновъдството, така и полевъдството. За превъзмогване на трудностите започна усилена механизация на селското стопанство.

Днес селското стопанство разполага с паркове с десетки различни комбайни, камиони и друга селскостопанска техника за прибиране на продукцията. Селскостопанската авиация извършва също редица мероприятия, като пръскане лозя и овощни градини, наторяване и какво ли не още. Механизацията донякъде компенсира липсата на работна ръка на село. Днес в страната съществуват мощни АПК с добиви на култури, които неколкократно надвишават предишните добиви на пшеница, царевица, слънчоглед, ориз, захарно цвекло и др. Механизираното прибиране на главната реколта става за броени дни. Все пак поради липсата на работна ръка в селото в Белоградчишкия район и извънредното обезлюдяване на някои села, се наложи някъде да се изкоренят цели блокове лозя, овощни градини и др. Такива са случаите с изкоренените блокове лозя в с. Боровица, с. Орешец, в Крупец в града и другаде, където лозарството бе поминък от стотици години. Стопаните се бяха благоустроили в лозята с вили, овошни градини, гаражи, герани и др.

Цели блокове с частни лозя първоначални бяха иззети от стопаните им и разорани, след това наново засадени и тъкмо уредени и в плод, изоставени, поради липсата на работна ръка. През какви ли не перипетии мина това селско стопанство и какво ли опитно поле не беше, та и до ден днешен.

Видинският край, който в миналото се славеше с всякаквото си изобилие и плодородие и бе известен с „мазния си влак“, който снабдяваше София и други градове с животинска продукция, а също и с всякаква друга, понастоящем е съвсем далеч от това ниво. Животновъдството също бе значително засегнато като значително се намали броя на животните, уж за сметка на увеличената продукция, но и това не стана.

В последно време се построиха модерни и достатъчно механизирани краварници, където храненето, водата, почистването, доенето  и пр. се извършва по механичен начин и доста улеснява  както тези процеси, така и хигиената. В говедовъдството местното сиво искърско говедо бе подобрено и частично заменено в равнинната част на района  с породата Симентал, а в полупланинската и планинската част – с монтафон. По-късно се внесоха черно-шарени крави с висока млечност. Мероприятията бяха добри, кравите продуктивни, но поставени при нашите условия бързо губеха телесно състояние и млечност. В някои кравеферми млечността се движи средно към 6-7 л на крава, но напротив – в други се регистрира не висока дневна млечност. Първоначално броят на животните, които стопаните имат право да отглеждат в домовете си бе силно ограничен – една крава, пет овце, една коза. Никой нямаше право да притежава кон. Впоследствие всичко това се видоизмени. Днес всеки може да притежава колкото и каквито си иска животни, за което се правят и съответните поощрения. Това се насърчава и с министерски постановления, дават се помощи за фураж, стига да има месо и животински продукти за задоволяване на нуждите. Намаля и броят на овцете – тук най-силно се почувства липсата на гледачи и пастири, макар че във всяко село се построиха солидни овчарници със стаи за пастирите, с радио, телевизор и други удобства. Въпреки това и въпреки, че овчарниците се строят все по-близо до селищата, а не по-близо до пасищата, където им е мястото, овчари все по-трудно се намират. Това се все стари хора, които като се махнат по някакъв начин, стадата остават без пастир – тогава овцете се разделят на малки групи и се дават за отглеждане от други хора. Правят се опити за механизирано доене, но и за това пак трябват хора.

Овцете се подобриха чрез изкуствено осеменяване, въобще с мериносова кръв, меринофлай, цигай и някои други. В новото селско стопанство дадох в с. Гранитово към 500 дка ниви, ливади и гори, 4 дка лозе с овощна градина, към 60 декара на едно място.

Постепенно по-нататък и банковото дело се оказа в държавни ръце, също стана с търговията с всички видове стоки и хранителни продукти, също и заведенията за обществено хранене, които обекти по-рано се наричаха нармаг, понастоящем пак станаха ресторанти, механи, ханчета и др.

Частните болници също се премахнаха, същевременно се национализираха всички индустриални заведения като фабрики, работилници и други подобни предприятия.

Потече някакъв живот без богаташи и спекуланти, отначало по-трудно с купони и опашки, но полека лека нещата се нормализираха и хората свикнаха.

Свикнаха и в селата и в стремежа за по-добро устрояване  младите хора  напуснаха родните си места и се заселиха в града, на работа в заводи и предприятия на осем часов работен ден и разни социални придобивки.

Около преди и след 9-септември 1944 год. левът като платежно средство бе доста обезценен. Висшист получаваше около 30 хил. лв заплата, а заплатата за други длъжности без ценз беше по-малка. Цената на разните продукти бе висока и различна от тази на пазарите. Това обезценяване наложи няколкократното сменяване на парите и тяхното преоценяване, което достигна до 10 % и което засегна най-вече тези, които притежаваха големи суми.

Съществуват и днес хора с големи суми, те, обаче, се смятат за добити по трудов начин, доколкото това може да стане със заплатата, която се получава. Религията западна, насърчава се атеизмът. Свещениците обаче запазват кастата си и получават заплата. Функционират и техните духовни училища, начело с Духовната академия в София.

9-ти септември 1944 год. свари съществуването на множество политически партии, които минаваха за демократични. Постепенно борбата между тях се ожесточи, което увлече и младежите. По-нататък всички останали  партии се забраниха и разтуриха, а някои техни водачи бяха съдени.

Останаха Комунистическата партия и едно от поделенията на Земеделския съюз – партиите, които от сега нататък образуваха правителствата в страната. Останалите извън горните партии граждани, наречени безпартийни, членуваха в обществената организация Отечествен фронт и вземаха участие в изграждането на социализма в страната.

Д-р Иван Попов, Белоградчик

==============================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

Митинг на площада в чест на победите на Червената армия, февруари 1945
Отпред (л/д): Иван Каменов, Кръсто Тасев, Александър Петров
© archives

1945 г.

===============================

Sofia, 29 March 2016 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)