БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ 

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 308 subscribers

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

==================================

No. 3347, Monday, 7 March 2016

===================================

КАТАЛОГ НА ПАМЕТНИТЕ ПЛОЧИ В БЕЛОГРАДЧИК

В каталога на историческите паметници в Белоградчик (1 март т.г.) в раздела „Други паметници“ трябва да се добави още един паметник. Това е паметникът на Николай Семьонович Новохатски (1894-1968), техник в Инженерството и Общината, белогвардеец, с големи заслуги за благоустрояването на града. Паметникът е издигнат по инициатива и със средства на проф. Кръстан Каракашев, р. 1934 г. в Белоградчик, ландшафтен архитект, почетен гражданин на гр. Белоградчик. Не включих този паметник в списъка на обществените паметници, защото той прилича на надгробен паметник и е построен в двора на черквата „Св. Георги Победоносец“. Но под паметника няма гроб, а Новохатски е известна обществена личност, така че този паметник би трябвало да се разглежда като исторически.

В Белоградчик няма много паметни плочи за събития и исторически личности.

А. ПАМЕТНИ ПЛОЧИ ОТ ВРЕМЕТО НА ТУРЦИТЕ

(1) НАДПИС НАД ВХОДА НА ДЖАМИЯТА

Джамията „Хаджи Хюсеин“ е най-старата сграда в града – построена е през 1751 г., 1170 г. по арабско летоброене. Тогава е построена и джамията „Хаджи Мехмед“, която не е запазена; в турската част на града, някъде към сегашната сграда на Съда, е имало и трета малка джамия – теке с викало. До джамията „Хаджи Хюсеин“ беше турското училище. Хюсеин и Мехмед са двама братя, които са имали и имоти в района на м. Планиница. Джамията „Хаджи Хюсеин“ е единсвената турска джамия, която има на тавана си българска дърворезба. Надписът над входа май още не е разчетен, така че в момента не знаем какво е записано там.

(2) БЪЛГАРСКИ НАДПИС НА ТУРСКА КРЕПОСТ

Тази плоча е открита и описана от Карел Шкорпил. Той е свалил плочата и тя е била прибрана в мазето на Градското управление в Белоградчик, след което е отишла във Видинския музей. Днес тази единствена по рода си каменна плоча е в неизвестност и това е голяма загуба за града. За повече подробности прочетете тук:

http://venets.org/getfile.php?id=173

(3 и 4) ПЛОЧИ В КАЛЕТО

Това са две плочи. Едната е на главния вход на Калето.

Другата плоча е на входа, който отделя външния двор от вътрешния двор на крепостта. Надписите са на арабски и също не са разчетени. Не съм сигучен, че това са автентични артефакти – мисля, че те са поставени след големия ремонт на крепостта през годините около 1960.

Б. БЪЛГАРСКИ ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ПЛОЧИ И БЕРЕЛЕФИ

(5) ВЪЗПОМЕНАТЕЛНА ПЛОЧА ЗА СРЪБСКО-БЪЛГАРСКАТА ВОЙНА (1885 Г.)

Тази възпоменателна плоча е вградена в една скала при входа на града по старото шосе. С нея се ознаменува победата на българските доброволци – защитници на Белоградчик, командвани от поручиците Дворянов (по-късно почетен гражданин на Белоградчик) и Чолаков, над десетократно по-многоброен противник – сърбите. Тази плоча стана световно известна след като през 1932 г. в National Geographic Magazine бе публикувана нейна снимка.

(6) ПЛОЧА ЗА ОСНОВАТЕЛИТЕ НА ЧИТАЛИЩЕ „РАЗВИТИЕ“

Градското читалище с библиотека и театър „Пчела“ (сградата – гордост на Белоградчик, бе разрушена, за да се направи на нейно място новата сграда на читалището) е основано през 1893 г. от Михаил Кубадинов (1865-1954), Иван Цеков (1866-1928) и Никола Савчев (1870-1936). Тази възпоменателна плоча сега е поставена на фасадата на новото читалише на централния градски площад.

(7) МУЗИКАЛНИ ДЕЙЦИ В БЕЛОГРАДЧИК

Тази възпоменателна плоча съшо се намира на фасадата на градското читалище в центъра на града. Посочени са част от музикалните сили на града – Георги Адамов Димитров (1874-1944), капелмайстор в 15-и пехотен Ломски полк,  Обретен Евстатиев (1891-1946), , баща на ст.н.с. Аделина Евстатиева, от Белоградчик, музиковед в БАН, Драга Савчева (1914-1985), Люба Каракашева (1907-1985), Леонид Иванов Мирошниченко (1901-1985), белогвардеец, фотограф и виртузен музикант, Кирил Петров (1934-1999), много популярен в града музикант и диригент, Тодор Кръчков (1902-1966), от с. Салаш, Белоградчишко, учител по музика с големи заслуги за развитието на музикалното изкуство в околията.

(8) ПАМЕТНА ПЛОЧА ЗА ПРОФ. ГЕОРГИ ДИМИТРОВ

Проф. Георги Димитров (1904-1979), от Белоградчик, е син на белоградчишки учители. Той е прочут хоров диригент и композитор. За нас е чест, че първите химни на Народна република България са композирани от него: „Републико наша, здравей“ (Ярема на робство сурово / и мрака на сива съдба / ний сринахме с огън и слово / в жестока неравна борба) и „Химн на Народна република България“ (Българийо мила, земя на герои / неспирен и мощен е твоят възход / Да крепне навеки съюзът ни боен / с могъщия братски съветски народ).

Паметната плоча за проф. Георги Димитров е поставена на фасадата на родната му къща на ул. „Проф. Георги Димитров“. Тази стара къща днес е притежание на семейството на Лампия Маринова, б. учител, чиято дъщеря живее в Америка. Къщата е ремонтирана и е в добро състояние (снимки: Сащо Георгиев).

(9) ПАМЕТНА ПЛОЧА ЗА 15-И ПЕХОТЕН ЛОМСКИ ПОЛК

Тази неотдавна поставена паметна плоча е върху фасадата на Военния клуб в града (1895 г.). Много история има в Офицерското събрание на полка в центъра на града – за жалост голяма част от сградата не се използва в наши дни, а там, където някога се е намирала голямата бална зала, сега има кафене – казват „Кафето на СДС“ (в тази сграда след промените една малка стая бе дадена за канцелария на Съюза на демократичните сили в града).

(10) ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Този берелеф – творба на Вълчо Вълчев (1946-2010), известен скулптор, от Белоградчик, син на Цанко шивача, е в Началното училище „Васил Левски“ (старата гимназия) в центъра на града.

(11) ХРИСТО БОТЕВ

И този берелеф е дело на Вълчо Вълчев – намира се в сградата на новата гимназия „Христо Ботев“.

(12) ВЪЗПОМЕНАТЕЛНА ПЛОЧА В ЛОВНИЯ ДОМ

Тази паметна плоча днес не съществува – била е свалена от фасадата на Ловния дом в Парка при превръщането му в Природонаучен музей. Не мога да покажа снимка на плочата, но съм я виждал – беше захвърлена зад една от малките постройки долу при чешмата. Там инж. Джунински бе създал малък зоокът – в едно заградено място имаше две сърнички. Било е през седемдесетте години – тогава записах текста върху плочата – това тевтерче е някъде в Белоградчик и като го намеря, ще съобща какво е било написано на тази плоча.

(13) ГЕРБ НА ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ

Този релефен герб се е намирал над входа на Околийския съд в Белоградчик. След 1944 г. гербът е бил свален и мястото му е било замазано с цимент – това петно още личи там. Сега върху петното е закован по-малък герб.

(14) РЕЛЕФНА КОМПОЗИЗИЯ ВЪРХУ ТЕАТЪР „ПЧЕЛА“

Ето снимка, от която може да видите как изглеждаше тази художествена композизия. При разрушаването на театъра и това произведение на изкуството не е било запазено.

(15) КЕРАМИЧНО ПАНО В ТУРИСТИЧЕСКИЯ ДОМ

При неотдавнашното събаряне на Туристическия дом в боровата гора това пано не е било запазено. То е творба на Венера Плачкова и неговият образ може да се види в каталозите за българска керамика – специалистите го преценяват за творба с изявени качества.

(16) ПАМЕТЕН ЗНАК НА ПЛОЩАД „ВЪЗРАЖДАНЕ“

В каменната стена на площада, недалеч от стълбището за старата гимназия, има мемориален знак „да се отвори след 100 години“. Зад него е вградена капсула с послание към потомците. Какво са написали в него ще разберем, когато отворим капсулата през 2090 г. Аз мисля, че ако не можем да чакаме толкова дълго, отговорът и сега може да дойде от Александър Хараламбиев, който е между инициаторите за поставянето на този мемориален знак.

(17) ЛЕТЕН ТЕАТЪР „ГЪБИТЕ“

Това е плоча, поставена на входа на летния кинотеттър, от която се вижда годината на неговото построяване.

(18) ЛЕСОПАРК „МАГУРА“

Създаването на лесопарка около пещерата е дело на проф. Георги Цанков, р. 1930 г. в с. Рабиша, Белоградчишко – лесно ще го разпознаете на сномката по-долу – проф. Цанков е завършил лесовъдство в Харков, бил е в Института по гората, БАН, преподавал е в Куба, имал е научно сътрудничество с Германия, Гърция и Полша.Сега той е председател на Гражданското сдружение „Магура“.

Има  белоградчичани и важни събития, които би могло да бъдат ознаменувани с подходящи паметни плочи. За разлика от мемориалните паметници поставянето на възпоменателни плочи не е много скъпо. Вече е обсъждана възможността да се постави паметна плоча на мястото, където е била къщата на поручик Димитър Списаревски на ул. „Полковник Кантили“ № 4 (там бе домът на майка му Вета Списаревска).

==============================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

Проф. Кръстан Каракашев, който проектира централния площад на града и прилежащото му пространство, почетен гражданин на Белоградчик

Старата гимназия

===============================

Sofia, 7 March 2016 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)