БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ 

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 308 subscribers

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

======================================

No. 3341, Tuesday, 1 March 2016

=======================================

КАТАЛОГ НА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПАМЕТНИЦИ В БЕЛОГРАДЧИК

Традицията и приемствеността са в основата на прогреса. Жалоните на миналото оформят националното съзнание. За да се държи под контрол общественото съзнание, някои режими посягат на миналото – това е описано в подробности от Джордж Оруел в „1948“. Между читателите на този Лист може би има хора, които в миналото по абонамент са получавали  многотомната и луксозно оформена  „Большая советская энциклопедия“ – освен годишните сводни томове от време на време се получаваха отделни страници с указания как трябва да се изрежат подобни страници в азбучните томове и как на тяхно място да се вградят новите страници – миналото се променяше, за бъде в услуга на настоящето, чрез което се моделира бъдещето.

Националната идентичност и общественото съзнание имат нужда от материални белези – жалони – това са местата на памет – исторически паметници в камък, бронз, гипс и паметни плочи. Връзката между историческите събития и обществената памет е обект на нестихващ научен интерес. Навярно най-авторитетното научно списание в тази област е History & Memory – издание на Indiana University Press – списание, което за целите на нашия Лист, следя внимателно и получавам по абонамент.

Днешното съобщение на Белоградчишкия ежедневен илюстрован лист представя каталог на историческите паметници в Белоградчик. Описанието на паметните плочи в Белоградчик ще бъде дадено в друго съобщение на Листа. В Белоградчик няма много исторически паметници. Това, което имаме, с образи и кратки пояснителни бележки, е групирано тук в четири групи: (А) Паметници, свързани с Белоградчишкото въстание от 1850 година; (Б) Военни паметници; (В) Комунистически паметници; (Г) Градски паметници.

(А) ПАМЕТНИЦИ, СВЪРЗАНИ С БЕЛОГРАДЧИШКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1850 ГОДИНА

(1) Паметник на закланите водачи на въстанието – Цоло Тодоров, Вълчо Бочов, Лило Панов, Дедо Божин, Влах Неделко Първанов, Костадин Янев и Петко Казанджи.

Паметникът е построен от обществения комитет „1850 лето“. Било е планирано построяването на по-голям паметник, но това не се е случило.На това лобно място при този паметник, загубил преди десетина години увенчаващия го железен кръст, белоградчичани всяка година отбелязват тържествено с цветя, речи и илюминации, годишнините от Белоградчишкото въстание и борбите на българския народ против турското робство. Ето няколко исторически снимки.

Henry Baerlein (1875-1960) в Белоградчик, 1918 г. (снимка от семеен албум на Joseph Kenarlekdji)

Национален юнашки събор, 1934 г.

(2) Паметник на въстаника

Тази скулптурна фигура върку пиедестал от червен камък, творба на известния скулптор Любомир Далчев (1902-2002), е поставена на много подходящо място в ъгъла между ул. „Поручик Дворянов“ и ул. „Цоло Тодоров.“ Не мога да кажа, че тази скулптурна фигура се прие безапелационно от всички белоградчичани. Чувал съм стари граждани да казват: „поставиха паметник на Лазар касапина“ (семейството на Лазар касапина живееше в Пановата къща преди тя да бъде реставрирана (1963 г.), за да се настани в нея Градския исторически музей.)

(3) Мемориална чешма „1850 лето“

Това  е стара чешма, обновена и художествено преустроена, която се намира на площад „1850 лето“ – един от най-хубавите градски площади. В средата чешмата от червен камък е увенчана с хубава скултурна фигура с формата на пламък, под която има мемориален надпис. Тази каменна композиция принадлежи на известния творец Гурко Йосифов, в миналото учител по каменоделство в Промишленото училище в Белоградчик.

(4) Мемориален камък за въстанието в Башовица

Този малко познат паметник се намира недалеч от запазената лозарска къща на кнез Цоло Тодоров в местността „Башовица“ оттатък Венеца близо до гара Орешец – гарата на Белоградчик.

(Б) ВОЕННИ ПАМЕТНИЦИ

(5) Бюст на полковник Стефан Илиев

Имаме две снимки на този гипсов бюст, но бюстът вече не съществува – той е бил унищожен в годините на ранния комунизъм. Бюстът на геройски загиналия на Пелистер – Червената стена на 16 март 1917 г. боен командир на 15-и пехотен Ломски полк полковник Стефан Илиев Илиев се е намирал в голямата зала на Офицерското събрание (1895 г.) в Белоградчик. Полк. Илиев е и патрон на Белоградчишкото благотворително подофицерско дружество – това дружество, заедно с другите белоградчишки обществени и спортни организации, са били разтурени в ранната зима на 1944 година. Сега се правят опити за възстановяване на бюста на полк. Илиев. Ако Офицерското събрание бе останало военна собственост, от Министерството на отбраната ни уверяват, че този паметник безотлагателно щеше да бъде възстановен. Но Военният клуб сега е общинска собственост. Затова от Министерството на отбраната чакат от Общината мотивирано предложение за възстановяване на паметника заедно с проекто-сметка с разходите по пера. След това включването на бюста на полк. Илиев във възстановителната програма на Министерството на отбраната за военните паметници ще стане възможно.

(6) Паметник за отбраната на Белоградчик в Междусъюзническата война

Този военен паметник е построен през тридесетте години от 15-и пехотен Ломски полк. Паметникът е построен на позициите на военните части, главно от 17-и пехотен Доростолки полк, които са се намирали в м. Рудинье, на запад от града, в землището на близкото до града село Дъбравка. Тогава по тактически съображения защитниците на Белоградчик са се оттеглили към Видин и Белоградчик е бил зает от сърбите. На това злощастно събитие нашият Лист отдели много място, представяйки както български, така и сръбски литетатурни източници. Сега паметникът е общинска собственост – той трябва да бъде възстановен и за да стане известен на гражданите и туристите, паметникът навярно трябва да бъде преместен в града.

(7) Паметник на капитан Иван Тодоров, загинал в Добричката епопея

И този паметник е малко познат в града. Той се намира на мястото, където е била родната къща на героя. Паметникът е построен с усилията на наши съграждани – членове на неговата фамилия. Капитан Иван Стефанов Тодоров е загинал в бой с руснаците на 5 октомври 1916 г. Снимките по-долу са представени от семейството (Зинаида Стефанова).

Поручик Иван Стефанов Тодоров от Белоградчик (вляво) – снимката е предадена на семейството през 1921 г. от другия офицер – другар на Тодоров

(8) Паметник на загиналите бойци от Белоградчишката община в Балканските войни

Този неотавна открит паметник краси центъра на града. Той е в памет на офицерите, подофицерите и войниците, дали живота си във войните за национално обедение 1912-1913. Списъците са на загиналите от града и селата на сегашната Белоградчишка община. Към тези имена на герои е добавено и името на полк. Стефан Илиев, загинал в края на Първата световна война.

(В) КОМУНИСТИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ

(9) Паметник на Крум Бъчваров

Този внушителен паметник (най-големият в града) е построен в началото на ул. „Цар Иван Срацимир“, близо до главния вход на казармения район на 15-и пехотен Ломски полк – новата казарма (1939 г.), по-късно предадена на Телефонния завод в Белоградчик.

Крум Бъчваров е роден през 1897 г. в с. Салаш, Белоградчишко, учител, участник в Септемврийското въстание, емигрант в Югославия и после в СССР. В СССР Крум Бъчваров се е подвизавал под името Константин Иванович Бочаров. През 1925 г. той е станал член на Всесъюната комунистическа партия (болшевики), ВКП(б), като е твърдял, че е член на комунистическата партия от 1914 г. Станал е бригаден комисар на 2 януари 1936 г. Бил е началник на Катедра „Военно изкуство“ на Военно-политическата академия „Н.Г. Толмачев“. Арестуван е на 9 септември 1936 г. Осъден е на 19 декември 1936 г. и същия ден е разстрелян.

В Белоградчик не знаят много за Крум Бъчваров. А за трагичния му край в Сталинските репресии не се говори изобщо (информацията по-горе е от съвременни руски източници).

(10) Паметник на Тодор Титоренков

Този паметник е в на главната улица в града, която по-рано носеше неговото име (кръстниците навярно също не са знаели много за него, защото името на уличните табели бе написано неправилно – „Тодор Титоренко“. Тодор Титоренков бил учител в с. Грамада, Кулско, комунист, убит е като метежник недалеч от гара Макреш на 27 септември 1923 г., макар че на изборите за Народно събрание през април 1923 г. той, тогава учител в с. Александрово, Белоградчишко, е бил избран за  народен представител от Белоградчишката околия.  В наши дни неговото име носи детската градина в Грамада, която се намира на площад „Мико Ников“.

(11) Паметник за партизанска акция при Погребите в Белоградчик

Този паметник – масивен каменен блок се намира на шосето за Видин, близо до погребите – отсреща е било караулното помещение, заемано от едно отделение войници от гарнизона в Белоградчик, които са осъщестявали охраната на погребите. На 20 август 1944 г. по тъмно по шосето е дошла група партизани с военни униформи. На въпроса на караулните „Кой е?“ отговорът е бил: „Войници – отпускари – връщаме се в полка“. Това е намалило бдителността на постовите – тогава партизаните са открили огън. Ранени са двама войника. Партизаните са прибрали личното оръжие на войниците – 7 карабини.

Ето по този повод едно донесение на ген.-майор Хайнрих Геде, военно аташе в София: „ На 20 август при нападение на малка банда в района на Белоградчик срещу
български пост на един склад за боеприпаси са ранени двама
българи. Взето е  оръжие. “

Няколко седмици по-късно нападението на Погребите е взело още една жертва – без съд и присъда, след изтезания, на 9 септември 1944 г. е убит полковник Нешо Ангелов Ангелов, командир на 3-и пехотен Бдински полк във Видин. Остава неясно защо от него е била потърсена отговорност за събитията около Белоградчик на 20 август 1944 година, след като по това време той е бил с полка си в Скопие. А в същото време и 15-и пехотен Ломски полк не е бил в Белоградчик – той е бил в Сърбия, за да събере дезорганизираните части на българския окупационен корпус след пленяването на комсандването му от германците в Ниш.

Ето и официалната в България гледна точка за това събитие, която още битува в информационните източници: „На 20 август 1944 г. отрядът (Георги Бенковски) напада Белоградчишките погреби. Снабдява се с много оръжие.“ 

(12) Паметник на Боян Чонос

Този паметник е в добро състояние и е добре познат. Намира се в Парка, близо до Ловния дом, сега Природонаучен музей. Плочата на паметника съобщава, че на това място Боян Чонос (1921-1943) заедно със семейството си е имал лятна ваканция (в онези години през лятото много видинлии и ломчани са идвали на ваканция в Белоградчик, за да се спасят от жегата и комарите на своите градове).

(13) Паметник на Трифон Найденов

Този паметник (с почти изтрит надпис) на Трифон Найденов (Трифко), местен комунистически деец, се намира на мястото, където е била къщата му на ул. „Поручик Дворянов“. И улицата със стъпала, която свързва Главната улица с „Дворянова“ до промените носеще неговото име. Архивните проучвания показаха, че дейността на Трифон Найденов след 1944 г. в Белоградчик е била позната и в Америка.

(Г) ДРУГИ ПАМЕТНИЦИ

(14) „Момчето с кулена“

Тази елегантна скулптурна фигура – творба на споменатия вече Гурко Йосифов, се намира на Главната улица под върбата (върбата вече я няма), която се харесва от всички белоградчичани. Тя от десетилетия е един от символите на града.

(15) Слънчевият часовник

Той остана недовършен – намира зе на Централния градски площад. Това е оригинална конструкция на доц. д-р Звездо Костов от Русенския иниверситет „Ангел Кънчев“, наш съгражданин и брат на гл. ас. Христо Костов (1930-1982), физик. Статия за часовника може да прочетете тук:

Заключение. Повечето от паметниците в града не са в добро състояние. Общината трябва да вземе нужните мерки по възстановяването им. Добре е да се подготвят подробни указателни табели, които да дават информация за патроните на паметниците – важно е да се знае защо тези паметници са в Белоградчик и какъв е приносът на хората и събитията, на които те са посветени, за развитието на града и България.

===================================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

Александър Янин (1852-1935), Белоградчик, 4-а опълченска дружина

12 юли 1935 г.

======================

Sofia, 1 March 2016 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)