БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 308 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
====================================
No. 3335, Friday, 25 February 2016
====================================
БЕЛОГРАДЧИК ВЪВ ВРЕМЕНАТА НА РИМЛЯНИТЕ
Тази тема ще бъде представена с един откъс от статията на нашия именит съгражданин о.з. подполковник Симеон Ванков, озаглавена „Белоградчишката крепост (Военно-исторически очерк)“. За Симеон Ванков (1888-ок. 1950) често е ставало дума в нашия Лист. Тази статия, отдавна библиографска рядкост, е публикувана аъв „Военно-исторически сборник“, кн. 59, год. 19, юни 1946 г. Освен това добросъвестно изследване Симеон Ванков има и друга публикация от 1939 г.: „Крепостната стена на град Видин в началото на XVIII век – историко-укрепителен очерк“.
„Белоградчишката крепост“ е илюстрирана със схеми и рисунки. Рисунките, нарисувани с молив и туш, са дело на автора – знаем, че Симеон Ванков е бил и добър художник.
Това списание бе между книгите на баща ми, така че съм чел статията на Ванков много пъти. Нещо повече – всичко описано в статията съм проверявал на терена многократно. В това съобщение се говори за „Латинското“ кале в Мъркашница. Кавичките горе показват, че тази крепост не е на латините – кръстоносците – тя е от времето на римляните. Много пъти съм бил там в м. Мъркашница. По мое време от крепостта бе запазен съвсем малък дял от крепостната стена на входа на калето. За сметка на това всички издълбани в скалите места – стъпала, основи на помещения и места за греди, чрез които се изграждани някогашните кули на крепостта, са запазени и се виждат добре. На няколко места има насипи, в които лесно може да се намерят парчета керамика или парчета от типичните тухли, използвани в римските строежи. За жалост обширната вътрешност на крепостта е затлачена от буйна растителност, сред която има и големи и високи дървета. За този, който реши да посети това място, ще кажа да го направи с голямо внимание, защото там срещата със семейства от едри и по-дребни глигани е напълно възможна.
В текста Симеон Ванков споменава две имена – Атанас Илиев и Коста Желев. Познавам добре и двамата. В горната широка част на Мъркашница има един бунар, за който друг автор (Киро Панов) в негова книга пише за „синьо-железната му вода, която поправя разстроени желъдъци“. Срешу този бунар имаше три големи къщи (средната вече не съществува, но нейните каменни основи още стоят). Ако сме с лице към къшите най-дясната е на Атанас Илиев, в града повече известен като Атанас Марин (Фелдшера) – казват, че той имал навика да отива на лозето си през Мъркашничка пътека с кон. Той бе нашарил къщата си с различни надписи, свързани с лозарството – „труд без файда“ и други такива. Сега тази къща е изчистена от надписите и се ползва от наследниците – най-често там ще видите Начко на Джуджи (Найден Стоянов). В крайната къща почти целогодишно живееше Коста Цолов. Всъшност тази наследствена къща е разделена на две части и в дясната част от София през лятото идваше друг обитател – доц. Никола Крумов, известен хирург-стоматолог. Преди него там живееше майка му, известна в града като Куньовица- през петдесетте години мъжът ѝ е бил осъден уж за „стопански престъпления“ и екзекутиран. Разбира се познавам много добре и Коста Желев, адвокат и б. народен представител, внук на Цеко Панов, белоградчишки представител в Учредителното народно събрание за приемане на Търновската конституция. С неговата къща от площада започва ул. „Дворянова“ – тази къща бе отчуждена по Закона за едрата градска собственост и бе използвана за различни цели от различни „наематели“ – там имаше радиоклуб, където съм учил радиотелеграфия, но може би най-дълго време там се помещаваше ученическия духов оркестър на Ангел Джунински.
Обърнахте ли внимание, че в текста на Симеон Ванков местността с лозята и калето е „Мъркашница“? Така говориха старите белоградчичани. Новите граждани, обаче, сега казват „Маркашница“. Навярно това е свързано с фонетичните особености на торлашкия говор – нашите торлаци вместо „ъ“ чуват „а“, внесто „о“ чуват „у“, не могат да произнасят „ф“ и го заместват с „в“ и т.н.
==============================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
Полк. Коста Каварналиев, командир на полка 1907 г. След героичната му смърт с решение на общината местността “Прокина”, където е бил построен лагера на полка, е преименувана в “Каварналиева котловина”
Коста Желев, от Белоградчик, адвокат, снимка 1933
======================
Sofia, 25 February 2016 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)