БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 222 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 2584, Tuesday, 13 May 2014
==============================
Belogradchik
ГЕРОИТЕ НА БЕЛОГРАДЧИК: ПОРУЧИК ИВАН СТЕФАНОВ ТОДОРОВ
Обществената памет за героите на Белоградчик – нашите съграждани от града и околията, които без колебание са извършили чутовни подвизи и са положили живота си на олтара на Отечеството, се нуждае от съживяване. Наш дълг е да го сторим, защото героите не заслужават незавидната съдба на забравени и пренебрегвани. А това се случи през изминалите десетилетия, защото войните на Третото българско царство за освобождение и обединение на българското племе бяха отричани или преценявани като вредни и в интерес на противонародната монархия и реакционните капиталистически кръгове.
Между героите на Белоградчик е
ПОРУЧИК ИВАН СТЕФАНОВ ТОДОРОВ,
паднал в бой на Добруджанския фронт на 5 октомври 1916 г.
За този български офицер вече е писано в нашия Лист. Той е част от голяма и уважавана белоградчишка фамилия. Смъртта му е оставила в печал съпруга Александра с пет деца: Георги, по-късно обущар в Белоградчик с лозе в Маркашница в съседство на нашето (бил съм 7-8 годишен, но помня, когато ми взе мярка, за да ми направи много хубави кожени сандали; някъде е останала една моя снимка, в която фотографът е отрязал част от главата ми над челото, защото много е искал на снимката да се виждат новите сандали на бай Георги; Стефан е друг син, който е живял в Свищов; дъщерята Еленка е живяла в София, дъщерята Лампиада (майката на Митко Топчията, популярен и обичан белоградчишки гражданин; message # 2013), а дъщерята Марийка е починала рано.
Снимките и документите, които са останали от поручик Стефанов и които ще видите по-долу, ми бяха изпратени от неговата правнучка г-жа Зинаида Стефанова. Семейството е предало тези документи на Белоградчишкия исторически музей, но засега те не са намерили място в експозициите на музея.
Най-ранната снимка на Иван Стефанов е тук. Тя е от 5 юли 1909 г. Военните са от 15-и пехотен Ломски полк в Белоградчик. Тогава Иван Стефанов е фелдфебел на 2-ра рота. А снимката му е подарък от войник от същата рота – редник Иван Димитров.
Ето поручик Иван Стефанов (вляво). Тази снимка е изпратена в Белоградчик на съпругата на поручик Стефанов от негов другар-офицер години след войната, навярно декември 1921 година. За жалост надписът на гърба на снимката не допуска лесно разчитане.
Следва един забележителен документ – пътувала пощенска карта от 23 септември 1916 г. „Аз съм много добре“, пише поручик Стефанов; едва ли е можел да предположи, че пред него има само още 12 дни живот. Военният цензор, поручик, е пуснал писмото, въпреки че в него има данни от военно естество – от картичката разбираме, че по това време поручик Стефанов е служил в 5-а рота на 2-ра дружина на 5-и маршови пехотен полк. Тази част в периода 2-6 октомври 1916 г. в боевете с румънците и руснаците е претърпяла сериозни загуби.
Трагедия е, когато едно семейство получи такова съобщение:
Едва след премахване на позорните ограничения на Ньойския мирен договор през 1938 г., участниците във войните 1912-1913 и 1915-1918 са получили признанието на Царя на българите и на потомците за техните саможертви и бойни подвизи.
Днес, с усилията на семейството, в Белоградчик, на мястото, където е бил домът на поручик Иван Стефанов Тодоров, стои хубава възпоменателна плоча.
========================
Sofia, 13 May 2014 © B.V. Toshev