БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ 

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 304 subscribers

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

==============================

No. 3317, Tuesday, 9 February 2016

==============================

СЪНЯТ НА ПЛЕННИКА ОТ МАНОЛ ГОЧЕВ (1920 Г.) – ВТОРА ЧАСТ: В КОРТЕНСКИЯ ОФИЦЕРСКИ ЗАТВОР

Има много книги за войните на Третото българско царство. В много от тях войната е представена като низ от победи, извоювани от българските войници, които в сраженията показват чудеса от храброст и готовност да положат живота си на олтара на Отечеството. По-малко  са книгите, които показват грозното лице на войната. Поезията на поручик Манол Гочев от 15-и пехотен Ломски полк в Белоградчик е по-скоро от първия вид, но неговата проза навярно може да се отнесе към втория вид.

Днешното съобщение е продължение на представянето на книгата на Гочев „Сънят на пленника“ (1920 г.). То дава описание на живота на пленените български офицери в затвора в гр. Корти на о-в Корсика. Тук се упоменават имената на трима офицери от Белоградчик: Младен Николов, К. Георгиев и капитан Симеон Ванков.

Младен Николов е от с. Чупрене, Белоградчишко. След войната той е бил главен секретар на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (навярно е любопитно да се знае, че в тези години Университетът, следвайки германската университетска традиция, се управлява от трима: ректор – университетски професор, избран от Академическия съвет, който представя Университета и с научните си постижения привнася престиж към него (изборът е за една година); главен секретар – назначава се от Министъра на народното просвещение и отговаря за всички университетски дела и администрация;  – назначава се от Министъра на финансите и отговаря за финансите на Университета). Още знаем, че Младен Николов, р. 1881 г., е доктор по психология на Берлинския университет и един от първите психоаналитици в България. През 1947 г. Младен Николов е бил директор на гимназията в Белоградчик.

Кой е К. Георгиев от с. Орешец, Белоградчишко – може би това е Никола Георгиев – един от най-богатите търговци в Белоградчик – той е имал синове Георги (Фокера) и Добри и дъщери Таска (на Станчо Влашев) и Светлана. Сп. „Отец Паисий“ от май 1940 г. съобщава, че Никола Георгиев е направил голямо парично дарение за построяване на ново училище на гара Орешец, Белоградчишко.

А за Симеон Ванков от Белоградчик няколко пъти е писано в този Лист. Тук се съобщава, че капитан Ванков е бил пленник в затвора Корти в Корсика (което и по-рано бе известно). В затвора капитан Моньо Ванков е организирал струнен офицерски оркестър, което от разказа на поручик Гочев става за първи път известно: „Двама-трима набавихме инструменти и капитан Ванков Моньо образува оркестър. Подпоручик Тошев Димитър нае пиано, а на третата година поручик Буков Владимир направи сам две цигулки“.

Проф. Венелин Ганев (1880-1966)

==============================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

Подофицер от 15-и пехотен Ломски полк с деца от с. Цапари, Битолско, 1918 г. – тази снимка е изпратена в писмо до приятелката на подофицера в Белоградчик

Празник на 15-ти пехотен Ломски полк в село Цапари, Битолско,  22 май 1917 г.

======================

Sofia, 9 February 2016 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)