БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 221 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 2578, Tuesday, 6 May 2014
==============================
Belogradchik
ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО В БЕЛОГРАДЧИК В ГОДИНИТЕ 1938-1940
Ще започнем това съобщение с две снимки. Първата е железобетонен мост с един отвор от 17 м и два други отвора по 4 м., построен на р. Рабиша през 1938 г. Мостът е на шосето ж.п. станция Макреш – Кладоруб. Стойността на моста е 424 000 лв.
Втората снимка също е от 1938 г. Стойността на обекта е 251 000 лв. Това е двоен кантон при км 10-500 на шосето Белоградчик – ж.п. станция Орешец.
Както е известно гарата на Белоградчик е Орешец. Това, което е по-малко известно е планираната теснолинейна линия Белоградчик – Стакевци. Проектната документация на тази ж.п. линия към 1939 г. вече е била подготвена в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. В този период тази нова ж.п. отсечка вече се показва на картата на железните пътища в България.
Грижа за строителството на пътища е на въпросното министерство. Техническия надзор в Белоградчик се осъществява от Околийското инженерство. Обикновено работната ръка се осигурява от Трудовата повинност – след Световната война победената България няма право на наборна войска и тогава се въвежда задължителната трудова повинност, която обхваща не само мъжете, но и жените. По-късно трудовата повинност се трансформира в Трудовите войски. Ролята на този труд за възстановяване на народното стопанство след войната е много съществена. Белоградчик е под ведомството на 6-а трудова дружина, чието командване е в Плевен. Много шосета, пътни съоръжения, обществени сгради – училища, читалища, черкви, административни сгради са построени от трудоваци.
Съществена роля в строежите и благоустрояването на градовете имат и т.н. „работни групи от безработно население.“ Тези групи от надничари също се осигуряват от околийските инженерства и общините, обикновено началстващите лица са трудови офицери и фелдфебели. Интересът на бедното население към тази временна трудова повинност, която по правило била добре платена според обема на свършената работа, бил голям. Групите се комплектуват от бедни, работоспособни и здрави граждани след основен медицински преглед от околийските лекари и с бележки от общинските управления, че могат да постъпят на работа.
Трудоваци в Белоградчик с фелдфебела си, 15 юни 1933 г.
Ще дадем няколко примера за такива работни групи в района на Белоградчик.
1938 г.: Група от 150 човека, която е започнала работа на 22 август и е приключила дейността си на 26 ноември. Групата работи на пътя Кн. Александрово – Върбово – Хановете – Салаш. Общото техническо ръководство осъществява Белоградчишкото околийско инженерство, което осигурява инструменти и взрив за землените работи по шосето. Непосредственото техническо ръководство се осъществява от 2 кантонери.
1940 г.: Работи се на два обекта – шосето Фердинанд – Белоградчик (група от 150 човека към 6-а трудова дружина с 1 началник, 1 фелдфебел, 3 началници на ядра и 1 писар артелчик); работата е землени изкопи по трасето, настилки и пътни съоръжения). Техническо осигуряване: Фердинандско околийско инженерство (15 май – 15 ноември).
Втората група (15 май – 15 ноември) от 200 човека е на шосето Кн. Александрово – Кладоруб; ръководството е в горния състав, но се добавя и 1 помощник-началник на група. Техническо осигуряване: Кулско околийско инженерство и Белоградчишко околийско инженерство.
Първата група работи с 1 пикьор и 3 кантонери; втората група работи с 1 пикьор и 4 кантонери. За първата група инструментите идват от Фердинанд – поправки – в групата; за втората група инструментите идват от Белоградчик, полугодни – поправка – в групата.
Работниците на първата група са били настанени на квартири, а тези от близките села са нощували по домовете си. За втората група е бил устроен бивак; пак някои от близките села са нощували по домовете си.
Продоволствие: в двете групи са устроени кухни като групите осигуряват хляба, месото и зеленчуците, а всички останали продукти са идвали от службите в Белоградчик и Фердинанд. Здравословното състояние на работниците било добро и работата била свършена без злополуки и опасни заболявания.
Източникът на горните сведения е показан тук. Инициативата за Годишника е на министъра на обществените сгради, пътищата и благоустройството инж. Спас Ганев. Годишникът за 1940 г. е издаден при нов министър – инж. Димитър Василев. И двамата министри са изпълнили с голям успех задачите на това важно министерство и са допринесли много за стопанското укрепване на страната. И двамата са съдени от Народния съд – вторият като министър, а първият – като депутат в последното преди септември 1944 г. Народно събрание; заедно с другите министри и народни представители инж. Спас Ганев (1888-1945) и инж. Димитър Василев (1883-1945) са били разстреляни на 1 февруари 1945 г.
========================
Sofia, 6 May 2014 © B.V. Toshev