БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ 

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 302 subscribers

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

===============================

No. 3289, Tuesday, 19 January 2016

================================

КНИГА НА ГЕОРГИ ПОПОВ (1939 Г.)

Георги Попов (1904-1968)

Със съпругата

Със сина – бъдещият проф. дмн Божидар Попов

През 1939 г Георги Попов, Белоградчишки околийски агроном, е издал в София (печатница „Художник“) книга, озаглавена „Речи за българското село“. Книгата е структурирана в четири части. Първата част съдържа речи на автора, държани пред публика по различни поводи, някои в Белоградчик, някои на други места. Речите от Белоградчик за нас са особено важни, защото чрез тях научаваме за събития от стопанския и културен живот на града, които архивно не са добре документирани, а живи свидетели за тях вече няма. Втората част на книгата предлага други речи, държани от известни българи: ген. Луков, д-р Генадиев, м-р Багрянов, Никифоров, Бъров, ген. Даскалов. Третата част е по специален повод и съдуржа две речи на министър Иван Багрянов. Четвъртата част е най-кратка, но тя съдържа материал с важност и в наши дни и затова ще бъде разгледана в друго съобщение.

Днешното съобщение предлага три неща: (1) уводни бележки на автора; (2) отзив за книгата от Никола Атанасов и (3) етикетни правила – обръщения на оратора към присъстващите лица.

(1)

(2)

(3)

Не е ли впечатляващо, че още преди 75 години, рисковете от миграционните движения в българското село, са били осъзнати. Тук става дума за миграция на отделни лица, които напускат селото, за да търсят друг живот другаде. Спомням си, че тези рискове и заплахи за селото са описани ярко и подробно и в някои от книгите на Стамболийски, написани във времето на престоя му в Софийския централен затвор. Тази единична миграция наистина е заплаха за селото, но несравнимо по-опасна е масовата миграция, която в България през петдесетте години на миналия век взе големи  размери – 3,5 млн селяни напуснаха селата си, отивайки в по-близки и по-далечни градове, а днес вече и в други държави. Всички трудности, които изпитва България в наше време по един или друг начин са свързани с този факт. Последствията от масовата миграция на големи групи хора са неотразими, с дълго действие и в крайна сметка трагични. Всъщност последствията се проявяват по два начина: (1) обезлюдяване на населени места и загуба на човешки ресурс – в крайната фаза идва пустош и ограбване от безотговорни лица и групи  на това, което е останало;  (2) мигриралите големи маси хора се оказват в нова, непозната и чужда за тях културна среда – така се формират големи обществени групи с „химерно“ поведение и съзнание. Това явление е описано в пълнота от съветския философ Ю. М. Бородай (1934-2002). Основен белег на химерното съзнание, резултат от липсата на адаптивност към новите обществени условия и правила, е агресивното и рушително поведение на химерните хора към други хора, към  материалните и културните ценности на една нова обществена среда и култура. От такава гледна точка това, което се случи наскоро в Кьолн и на други места в Западна Европа, намира своето естествено обяснение.

На задната корица на книгата е отбелязано „Винетката на корицата е работа на художника Васил Ефртимов“. Вие вече видяхте въпросната винетка на вънщната корица на книгата. Ето и отделно тази художествена творба. А Васил Ефтимов (1900-1986) е известен български художник. Белоградчик не му е чужд – оставил е картина на белоградчишка тема, рисувана около 1940 г.

Васил Вфтимов (1900-1986)

Накрая няколко думи за Никола Атанасов (1877-1947). Той е известен драматург и писател. Именно в неговия дом в София през 1913 г. е създаден Съюзът на българските писатели.

Никола Атанасов (1877-1947)

============================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

Подпоручик Христо Георгиев Тошев, р. 6 септември 1919 г. в гр. Белоградчик в семейството на известния белоградчишки гражданин Георги Тошев, обущар и пчелар. На служба до 1947 г. От 1 януари 1945 г. – поручик. След 1989 г. – капитан о.з. След уволнението от войската е работил като зъботехник.
Снимка: летище Казанлък, 18 април 1939 г.
(contributed by Ms. Evdokia Tosheva)

Новогодишен бал във Военния клуб в София, 1 януари 1939 г.
В центъра с балната бяла рокля – Бояна д-р Стефанова от Белоградчик, горе вляво е нейният съпруг капитан Кирил Хараламбиев. Отзад е макет на Военното на Негово Величество училище © Haralambiev

=========================

Sofia, 19 January 2016 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)