БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 219 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 2560, Friday, 18 April 2014
==============================
Belogradchik
================================
HISTORY OF BELOGRADCHIK
БЕЛОГРАДЧИЧАНИ, ДИПЛОМИРАЛИ СЕ В СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
В Царство България средното образование, получавано в мъжки, девически и смесени гимназии с реален, полукласически и класически профил, не е масово и не са много хората, които го притежават. Висше образование се е получавало единствено в Университета “Св. Климент Охридски” в София. По-долу ще видите списъци на хора, родени и учили в Белоградчик, които са се дипломирали в Софийския университет. Доста хора от града са следвали и в Свободния университет – частно висше училище, създадено от професори-българи и професори-белоемигранти. Но държавата със закон не е признавала частното висше образование и не е позволявала на своите служители да стават студенти в Свободния университет. Към тези списъци са добавени и няколко снимки и допълнителна информация за хората, включени в тях. Навярно буди размисъл фактът, че тези хора днес нямат потомци в Белоградчик. Интелигенцията не е устойчива обществена прослойка и влиянието на грубите социални катаклизми върху нея най-често е рушително.
Поручик Васил Савчев е загинал на бойното поле в Междусъюзническата война. Ето един текст от книгата на Илия Мусаков за белоградчишкия 15-и пехотен Ломски полк (1939 г.):
[Т]ози млад офицер е бил адютант на 3-а дружина на 15-и пехотен Ломски полк. Скромен, добър по душа, той знаеше, че всеки Ломец, каквато и длъжност да заема, трябва в случай на нужда да се жертва, за да се постигне общата победа. И когато на 16 март 1913 година трета дружина от полка настъпи към чифлика Арнауткьой – залива на Мраморно море, в който турците бяха направили десант, юнаците от тази дружина трябваше бързо да се хвърлят срещу противника, за да го изтласкат в морето. Използвали мъглата и проливния дъжд, турците смятаха безнаказано да разширят своя успех.Време за губене нямаше. В момента, когато се беше завързал ръкопашен бой, юнашкото сърце на поручик Савчев не издържа. Той не можеше повече да остане зрител на борбата и сам се хвърли в нея, за да помогне на една група войници. Намесата на поручика оказа своето въздействие. Турците трябваше да отстъпят. Но към края на тази борба Ломци дадоха скъпа жертва. Поручик Савчев Васил падна убит, но спаси честта на полка. Името на този скромен герой от Балканската война и до днес [1939] е живо в сърцата на Ломци, защото подвигът при чиф. Арнауткьой на поручик Савчев е само краят на всички онези дела, които той беше извършил през време на тази война.
Ето снимка на Коста Желев от 1933 г.
Ето снимка на поручик Атанас Пантев от 1923 г., когато е бил комендант на гара Макреш – длъжност, която навярно е определила злощастната му съдба двадесет години по-късно.
По времето на пакта Молотов – Рибентроп по препоръка на Любомир Лулчев Царят Борис III назначава полк. Пантев за Директор на полицията за провеждане на по-твърда линия към англофилската опозиция и по-неутрална към комунистите. Председател е на Софийския военно-полеви съд. Осъжда на смърт за въоръжена противодържавна дейност полковникът от НКВД Цвятко Радойнов и още 17 комунистически функционери по дела 168/42 г. и 133/42 г. Пенсионира се в 1942 г. и става адвокат. Ползва се с висок обществен авторитет и влияние сред нацистките среди.
Както генерал Христо Луков и социалдемократа и народен представител Сотир Янев, Пантев e убит е от комунистически терористи в дома си на булевард “Хитлер” (дн. “Евлоги Георгиев”) на 3 май 1943 г. Атентатът командва Славчо Радомирски, като участват и Калора и Виолета Бохор Якова, а извършителят е Величко Николов от бойната група за политически убийства и саботажи на Митка Гръбчева. След Деветосептемврийския преврат 1944 г. е съден и най-изненадващо оправдан от Народния съд, но присъдата се пази в тайна до 1990 г.
Ето разказът на Величко Николов в книга, издадена от него:
“Фашистът (полковник Пантев) вървеше видимо спокоен… Охраната на палача избърза напред… По лицето ми премина гореща вълна. Готов бях да се хвърля в бой… Пантев дишаше тежко-тежко. Изкашля се, посегна с лявата си ръка да отвори масивната двукрила врата, но аз избързах – изпреварих го. Един изстрел, още един в тила му и край. Не беше нужно да хабя повече патрони. Падна с пяна на устата, сгромоляса се на площадката. Веднага разбрах, че е свършил. Ударите бяха точни. Шапката му се търкулна. Така куршумите на народното въздействие настигнаха и него. Присъдата му бе изпълнена.”
Полковник Пантев е оставил син – Марин Друмев.
Защо Марин Друмев? Защото под името Пантев е било невъзможно да се живее. Полковник Пантев е признат от Народния съд през 1945 г. за “невиновен”, но това решение е останало скрито чак до 1993 г. и семейството не е знаело за него. Детето Марин е прието от бащата на майка му – първата съпруга на Пантев. Дядото го е осиновил и е му е дал името си. Единственото, което се е оказало възможно за сина на Пантев, е да завърши полувисше образование и да стане учител.
.Учители от Белоградчишката гимназия: първата вляво е Мария Христова (славянска филология и литература)
Д-р Христо Цанков е рентгенолог. Днес разполагаме с един негов текст – предговор към книгата “Народна дивечова кухня (ловджийска готварска книга)”, издадена в Белоградчик през 1939 г. Отворете линка, за да прочетете тази любопитна книга:
http://www.venets.org/getfile.php?id=128
==============================
Sofia, 18 April 2014 © B.V. Toshev