БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 219 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 2543, Thursday, 3 April 2014
==============================
Belogradchik
=====================================
MILITARY HISTORY OF BELOGRADCHIK
15-И ПЕХОТЕН ЛОМСКИ ПОЛК НА БИТОЛСКИЯ ФРОНТ ПРЕЗ ОКТОМВРИ 1916 Г.
Източник: В-к „Народна отбрана:, Година 10, брой 1409, 1928 г. (Представен от Емилия Кожухарова)
Един текст на полк. Васил Шишков, бивш командир на полка:
[Н]а 7 октомври 1916 г. на полка биде заповядано да заеме и отбранява позицията между селата Кенали и Лажец. Нему се възложи да отбранява една от най-важните позиции на Битолския фронт.
Позицията се състоеше само от един дълъг земен насип, никакви блиндажи или други скривалища за пехотата и артилерията. Полкът заемаше позицията с две дружини: 2-а и 3-а, защото 1-а дружина имаше специално назначение по висотите западно от гр. Лерин, а 4-а дружина бе дадена в помощ на 8-а Тунджанска дивизия.
Пред полка настъпваха две руски бригади и други части от французки и африкански полкове.
Още не заел окончателно позицията си, на 6 октомври рано сутринта, полкът биде обсипан със силен артилерийски огън от неприятелските разнокалибрени оръдия. Огънят постепенно се засилваше и към 1 часа сл. пл. се обърна на барабанен. Нашата артилерия непрестанно му отговаряше. Към 5 ч. сл. пл. неприятелят поведе атака с цяла руска бригада: 3-и и 4-и особни полкове със силни редици стремително настъпиха към позициите ни. Веригите на противника следваха една след друга. От силния неприятелски огън по позицията ни се бяха вдигнали такива големи облаци дим и прах, щото нищо пред фронта ни се не се виждаше.
Противникът доближи до телените мрежи, минута славна за храбрите Ломци: те по знак на началниците си като един се изкачиха но окопите си и откриха вихрен пушечен и картечен огън. Артилерията ни даде преграден огън и за миг видяхме една ужасна картина пред нашата позиция: цели купища неприятелски трупове пред телените ни мрежи. Други нови неприятелски вериги настъпваха, вливаха се една в друга, лягаха под убийствения наш огън, за да не станат вече никога от местата си. В това време един наш взвод от фланговата 12-а рота неустрашимо и храбро излезе напред пред позицията ни, застана във фланг на противника и с убийствения си непрекъснат доунищожи всичко, което от противника бе залегнало пред телените ни мрежи. Нови купища от трупове на неприятелски войници се виждаха пред позицията ни. Много наши храбри войници изкачаха от окопите прави и с чест огън доубиваха бягащите вече назад неприятелски вериги. Противникът, за да спре бягството назад на своите полкове от руската особна бригада, насочи своя артилерийски огън по своите отстъпващи части и с още по-голяма ярост се нахвърли върху двете Ломски дружини, които от 6 денонощия вече водеха непрекъснат бой с првузхождащ противник, но и сега противникът не сполучи – той биде жестоко отбит от храбрите, хладнокръвни и самоотвержени Ломци и с още по-тежки загуби и в паническо бягство отстъпи назад и се скри в окопите на своите зоави при с. Негочани. Боят продължи до разсъмване – много неприятелски трупове навсякъде висяха по телените ни мрежи. Такива свирепи атаки Ломският полк отби и в последующите дни от 7 до 14 октомври и окончателно даде на противника да се увери, че през желязната стена, образувана от храбрите войници на Ломския полк, той не може да премине.
И, когато по заповед на главнокомандващия се искаше да се представи за награждаване с особен знак един от най-храбрите полкове на дивизиите, такъв от 6-а дивизия бе представен 15-и пехотен Ломски полк.
Нека младите Ломци продължат честта и славата на старите Ломци.
Бележка: Дядо ми, мл. подоф. Матей Игнатов (1885-1957), бе кавалер на ордена за храброст за боевете при с. Лажец. Никога не ми каза защо е получил това най-високо военно отличие. На въпросите ми винаги отговаряше така: „Боби – за страх! Никъде другаде не съм изпитвал по-голям страх; орденът е награда за страха, който изпитах при Лажец“.
Мл. подоф. Матей Игнатов (вляво) на фронта, 1916 г.
Заедно с текста на полк. Шишков в бр. 1409 на „Народна отбрана“ е поместено и стихотворение за загиналите бойци от 6-а пехотна Бдинска дивизия. Авторът е фелдфебел Никола Костов с литературен псевдоним „Червен лиляк“.
На снимката: л/д: Борис Руменов, Верин, Стоян Миленков, Джип и Червен лиляк (Никола Костов), забранявани и днес забравени български хумористи.
Фелдфебел Никола Костов (1891-1982) е от Враца, бил е близък приятел на Чудомир и други известни български писатели.
Да завършим с една снимка на автора Васил Шишков – тогава майор в Белоградчик заедно със семейството си:
===================
Sofia, 3 April 2014 © B.V. Toshev