DAILY ILLUSTRATED LIST “BELOGRADCHIK“

(established 2005)

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING 

=============================

БЕЛОГРАДЧИШКИТЕ ЧЕРНИ КАМЕННИ ВЪГЛИЩА

 Първото съобщение за находището на високо качествени  черни каменни въглища в Белоградчик е публикувано в Journal of the Society of Arts, 1 октомври 1875 г.

https://fbcdn-sphotos-d-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc1/t1/1796618_465579856897291_708963695_n.png

 Превод: Съобщава се, че Махмуд паша, член на Държавния съвет, преди известно време е получил правата да проведе минерални проучвания в районите на Лом и Белоградчик, Дунавски вилает. Ангажираните от Негово Височество инженери, връщайки се вКонстантинопол, са донесли със себе си образци на желязна руда, битуми и са открили въглища с най-високо качество.

 

https://fbcdn-sphotos-f-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash4/t1/1796627_465581650230445_253675049_n.jpg

Махмуд Недим паша (1818-1883)

За повече подробности вж. http://www.venets.org/getfile.php?id=144

Вече след ОсвобOждението пак са публикувани подробности за състава и качествата на Белоградчишките черни камени въглища. Публикацията в в Международния алманах за България за 1896 година.

https://fbcdn-sphotos-e-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/t1/1535758_465579090230701_1825503982_n.png

 

За момента не е ясно кога е започнала експлоатацията на тези каменни въглища. Мината е в м. Зелиниград зад Калето. За по-добра връзка с града е построено отклонение на шосето през дефилето (старото шосе), което първо минава край летния лагер и стрелбището на 15-и пехотен Ломски полк, стига до чешмата Долня и продължава до Зелени град. Това шосе е много живописно и местността наоколо е много красива. Това е отбелязал и Стилиян Чилингоров в един разказ, озаглавен „Белоградчик – градът на приказните видения“:

[Д]олината, малка и гиздава, наречена Зелениград, напълно заслужава името си. И през тези юлски горещини тя се краси с цветовете на първа пролет. В ляво от нея се нареждат сградите на малко имение, което примамва за тих отдих след големия празник на душата в тази ненагледна природа.

 За повече подробности вж. http://www.venets.org/getfile.php?id=136През 50-те години по това шосе бавно се движеха тежки камиони ЗИС, и по-късно ЗИЛ, които прекарваха добитите въглища от Държавното минно предприятие „Зелини град“ до гарата (гара Орешец), за да поемат по-нататък пътя си из страната по железницата.

https://fbcdn-sphotos-c-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn2/t1/1796617_465596583562285_864503244_n.jpg

 

Разбира се в Царство България мината е била частно владение, май с белгийски капитали, за разлика от другата мина за медна руда „Щастие“, която е с английски капитали. На 27 декември 1947 г. мината е национализирана. В приложения към Закона списък на национализираните индустриални предприятия е записано: Мина „Боровец“, гр. Белоградчик – Елена и Христо Ил. Мутавчиев. Засега нямаме сведения за тези хора.

Впрочем ето списъкът на национализарите предприятия в Белоградчишката околия:

 Мелница Петър Николов и Сие – с. Раяновци, Белоградчишко

Мелница Петко Ив. Петков – с. Раяновци, Белоградчишко

Мелница Иван Д. Влахов – с. Фалковец, Белоградчишко

Мелница Трифон Николов и Сие – с. Плешевец, Белоградчишко

Мелница Коста П. Велков – с. Долни Лом, Белоградчишко 
Мелница Димитър Николов и Сие – с. Бело поле, Белоградчишко 
Мелница Иван Димитров – с. Праужда, Белоградчишко 
Мелница Живко Марков – с. Праужда, Белоградчишко 
Мелница Георги Ив. Моллиначов – с. Праужда, белоградчишко 
Мелница Филип Кр. Велков – с. Пролазница, Белоградчишко 
Мелница Риза Салия – с. Горен Чифлик, Белоградчишко 
Мелница Мария Н. Николова – с. Горен Чифлик, Белоградчишко 
Мелница Васил Ив. Веселинов – с. Горен Чифлик, Белоградчишко 
Маслобойна Лозан Ил. Нешев – гара Орешец, Белоградчишко 
Маслабойна Георги Т. Врачански – с. Ружинци, Белоградчишко 
Дарак Стоян Николов & с-ие – с. Ружинци, Белоградчишко 
Дарак Тодор Миков – с. Алекнасндрово, Белоградчишко 
Содолимонадена фабрика Георги Дамянов – с. Ружинци, Белоградчишко 
Содолимонадена фабрика Петър Трифонов – с. Александрово, Белоградчишко 
Содолимонадена фабрика Петър Марков – с. Александрово, Белоградчишко 

Тези „фабрики“ днес не съществуват.

В добрите години на мината недалеч от „Субашин“ на самото шосе бе прокопана още една минна траншея. Имам ярък спомен за нея. Връщайки се от лозето ни в Маркашница, излизахме на новото шосе при игрище „Маркашница“, пресичахме през дола, за да се върнем в града по старото шосе. Така минавахме покрай новата мина. Работниците изсипваха вагонетките с изкопаната скална маса направо в дола на извора „Шопур“, който имаше началото си в скалите над сегашния летен театър „Гъбите“ и продължаваше надолу по шосето чак до моста в Извос, където новото и старото шосе се съединяваха. Изкопаната скална маса бе оформила лунен пейзаж, а потокът тук образуваше 2-3 вира, доста дълбоки в пролетта, но с мръсна жълто-червеникава отровена вода.

 

При „Тополите“ местността се разширяваше. Там имаше голяма метална цистерна за прясна вода и трансформатор за високо напрежение за машините на мината. После затвориха мината и ето какво остана от нея.

 

https://fbcdn-sphotos-h-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/45150_465589700229640_1633238793_n.jpg

 А трансформаторът намери приложение. Хората сами изградиха от него електропровод високо напрежение към „Маркашница“, там построиха трансформатор ниско напрежение, дигнаха първо дървени, а после бетонни стълбове на електропроводната мрежа и така лозарските къщи за обща радост на всички получиха ток – газените лампи в лозята останаха в миналото.

 

https://fbcdn-sphotos-b-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/t1/1779977_465589863562957_182492827_n.jpgСтроеж на елетропроводната мрежа във вилната зона “Маркашница” (credit: Elena & Ivan Raduchev)

Сега и двете мини в Белоградчик – „Щастие“ и „Зелени град“, са затворени и опустошени. Но в града има белгийска компания „Минно дружество – Белоградчик“ АД с изпълнителен директор Филип Уотле, която още през 2009 г. обяви амбициозна програма да превърне Зелени град в музей на минното дело и да построи в околността туристически атракциони. Последваха посещения на белгийските посланици в София и Белград  с представители на дружеството в Белоградчик и срещи с ръководството на града. Понастоящем музей на минното дело в Белоградчик няма, а дружеството предлага продажба на топлоенергия и електроенергия, консултантски услуги и организира център за езикови преводи.

https://fbcdn-sphotos-e-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn2/t1/1795510_465813576873919_10239488_n.jpg

 

http://www.belogradchik.bg/images/gallery/Magura_i_Belgiq/IMG_4807.jpg

=====================

Sofia, 29 January 2014

© B.V. Toshev