БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 298 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 3219, Friday, 20 November 2015
==============================
ЦЕННА НАХОДКА ОТ КАЛЕТО (БОЯНОВ, 2015)
Голямата Белоградчишка крепост се състои от три части. Най-старата – Цитаделата – в най-високата част на крепостта, е от римско време. По-късно тази част на крепостта е използвана от българите, които са възстановили разрушените части на римската крепост с характерния за българите строеж – с груби и разнородни материали с лоша спойка между тях.
Ето какво пише по този повод Киро Панов в своята книга „Белоградчик: минало и настояще“ (1938 г.):
„Преданието говори, че през време на Второто българско царство (XIV век), след падането на Търново (1393 г.), Срацимир Видински, оценявайки силата и значението на някогашната римска крепост при Белоградчик, я реставрирал и разширил. Така той издигнал нови стени, при съзиждането на които са употребени камъни и тухли от стари сгради, поставени несиметрично, между които се срещат и такива с издълбани и художествено изработени върху тях кръстове, обстоятелство, което сведочи, че са вземани от зидовете на разрушени сгради и на някоя старинна църква.“
Изглежда невероятно, че в ново време могат да бъдат намерени неизвестни артефакти от Белоградчишкото кале. Ангел Боянов, член на нашия Клуб „Приятелите на Белоградчик“ и абонат на Листа, тези дни ми изпрати две негови снимки. Той е снимал една крепостна стена, малко позната на посетителите, която затваря достъпа до цитаделата от югоизток. Достъпът до стената от към основата ѝ е трудно осъществим, поради появилата се там ниска и по-висока растителност. Вижте снимката – строежът очевидно е „български“ – груб с разнородни материали и с не добро изпълнение, което не се среща нито в римските, нито в турските строежи.
В основата на стената Ангел Боянов е намерил камъка, показан на снимката – очевидно камъкът с кръста е паднал от стената в основата ѝ.
Датировката на артефакта, несъмнено значим, съгласно бележката на Киро Панов, би трябвало да се отнесе към Иван Срацимировата време (краят на Второто българско царство).
Формата на кръста не е необичайна за българската християнска традиция. Такива кръстове има и в широко разпропстранените оброчни камъни; има ги и в погребалните каменни кръстове – те се появяват и в XIX век. Ето някoлко примери:
Оброчен кръст в с. Чупрене, Белоградчишко (снимка: 1955 г.)
Надгробна плоча, скицирана на 10.VIII.1930 г.в гробището на гр. Белоградчик (Иван Енчев-Видю (1882-1936))
Надгробен паметник, скициран на 10.VIII.1930 г.в гробището на гр. Белоградчик (Иван Енчев-Видю)
============================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
първи ред: Людмила Войникова, Екатерина (сестра на доц. Маринов), Данка Трифонова, Любка Ненкова и съпруга й Богомил; отзад: Людмила Лозанова и Бояна Войникова
(contributed by Doc. Dr. Marin Marinov)
л/д Бояна Войникова, доц. д-р Марин Маринов, Людмила Войникова
(contributed by Doc. Dr. Marin Marinov)
л/д Любка Ненкова, Лили Войникова, Людмила Лозанова, Людмила Войникова; отзад: Бояна Войникова
(contributed by Doc. Dr. Marin Marinov)
Лили Войникова от Белоградчик почина неотдавна на преклонна възраст. Тя е съпруга на оф. канд. Боян Войников, фармацевт, осъден на фронта за “фашистка” дейност и после изчезнал безследно в Унгария.
============================
Sofia, 20 November 2015 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)