БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 294 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

==============================
No. 3201, Thursday, 5 November 2015
==============================

ПИСМО НА ПАНАЙОТ ДВОРЯНОВ ДО КМЕТА НА С. ЧУПРЕНЕ, БЕЛОГРАДЧИШКО (1928 Г.)
Навършват се 130 години от епичните боеве със сърбите около Белоградчик. Поручик Панайот Дворянов с групи доброволци – ученици и възрастни хора от града и околията обръща в бягство многоброен противник – редовна войска, командвана от опитни офицери.
Какво се случи, че млади офицери – поручици и капитани, предвождани от младия княз на България Александър I Батенберг в Сръбско-българската война трябваше да воюват с войските на крал Милан. Александър Батемберг осъществи на 6 септември 1885 г. обединението на Княжество България с автономната турска провинция Източна Румелия. Това действие се оказало противно на интересите на Русия. Русия изтеглила руските офицери на българска служба младата българска войска и окуражила крал Милан да започне война с България. Противно на руските очаквания войната завършила бързо с бляскава победа на българите. Тогава Русия активизирала петата си колона в България – група фанатазирани офицери – русофили арестували Батенберг (9 август 1886 г.), накарали го да подпише абдикацията си и позорно със шлеп по Дунава го изгонила в Русия, където руският император му разрешил да замине за Виена. Стефан Стамболов е върнал Батенберг в България, но без подкрепата на Русия князът за втори път е трябвало да абдикира. През 1890 г. един от заговорниците – майор Коста Паница е предал на Батенберг предложение на Руския император с обещание за признание, ако Александър Батенберг застане начело на въстание на българите в България и Македония, насочено срешу българския княз Фердинанд I и турския султан Абдул Хамид II. Батенберг отказал и информирал княз Фердинанд за заговора. На следващата година Фердинанд I издействал пожизнена пенсия за първия български княз, която той не получавал дълго, зашото през 1893 г. починал.

Превратът на 9 август 1886 г.

Откарването на отстранения княз в Русия

18 септември 1886 г., Лом-паланка: Княз Александър I напуска окончарелно България

Погребението на Александър I в Грац

Последен покой, София
В настояшето съобщение е представен уникален документ – писно, написано от полк. Панайот Дворянов (1928 г.) до кмета на с. Чупрене, Белоградчишко. Това писмо е особено важно, защото от него за пръв път научаваме имената на онези доблестни чупренчани, които с риск за живота си самоотвержено са участвали в боевете около Белоградчик.


„До г. селско общински кмет на с. Чупрене
Господин кмете,
Пишущий настоящето е бившия поручик Дворянов, който по това време, октомври и ноември 1885 г., беше в селото Ви с доброволците от Русенската чета. Днес аз съм запасен полковник. Вие, господин кмете, навярно сте млад и не помните онези славни дни, когато на 6 ноември при Белоградчик аз с три чети доброволци и опълченци разбихме и унищожихме два батальона артилерия и кавалерия сърби, а на 7 ноември преследвахне един сръбски батальон, който беше слезнал от в. Свети Никола и през селото Ви – Чупрене, през с. Върбово беше дошъл до с. Пролазница. Този батальон обърнахме в бяг, който през Върбово и планината едвам успя да се добере до Св. Никола.
Всяка година тези славни дни аз си спомнювам за Вашия хубав край и за доблестните чупренски жители, които с готовност дадоха своето съдействие за нуждите на доброволците и опълченците от четите: 1-ва Чупренска, 2-а Търговишка, 1-а и 2-а Медовнишка, Праужденска, Долни Ломска, Русенска и др.
Спомнювам си за добрите и доблестни Ваши съселяни: Тодор Попов – четник, Цоло Петков, Димитър Живков, Цено Иванов, Иван Ненков, Стоян Иванов, Велко Младенов, Георги Велков, Тодор Божинов, Цоло Доцов, Трифон Павлов,Младен Иванов, Стоян Голодов, Младен Петков, Иван Георгиев, Коста Цинцарина и дюканджията и други, много от които вярвам днес не са между живите. За починалите от тогавашните доблестни ратници изказвам моите съболезнования на семействата им – Бог да ги прости и прибере светлите им души в небесните Си селения. А на живите от тогавашните доблестни защитници и на наследниците на починалите – пожелавам Бог да им даде всички земни блага, здраве, бодър дух, вяра в светлото бъдеще на Родината и готовност да я бранят с всички средства. Да живеяят Чупренските жители, ура ! Денят Св. Архангел Михаил и Гавриил трябва да служи като празник на селото Ви. В този ден селото Ви и целия Белоградчишки край се очисти от вероломния съсед – сърбите. Моля Ви, господин кмете, настояшето да прочетете пред доблестните чупренски жители.
Изпращам Ви и на всички жители на селото Ви моите сърдечни поздрави.
Ваш предан П. Дворянов (зап. полковник)
17 ноември 1928 г.
===================
Приложение: Родословието на първия български княз Александър I Батенберг (1857-1893)

Княз Александър I (1857-1893)
![]()
Баща: Александър фон Хесен-Дармщат (1823-1888)
![]()
Майка: Юлия фон Хауке (1825-1895)
Съпруга: Йохана Лойзингер (1865-1951)


Деца: княз Крум-Асен (1890-1965) и княгиня Вера-Цветана (1893-1935)
======================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

Киро Панов, п. адвокат, автор на две книги за Белоградчик

Ученички от Белоградчишката гимназия, около 1935 г.
===========================
Sofia, 5 ноември 2015 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)