БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ

БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 287 subscribers

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

==============================

No. 3162, Tuesday, 6 October 2015

==============================

The meteogram: Belogradchik

ДОБРОВОЛЦИ ОТ МАКЕДОНИЯ СА ОТБРАНЯВАЛИ БЕЛОГРАДЧИК ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1913 ГОДИНА

Вражески сили на три пъти са окупирали Белоградчик. Първият път е било през 1396 г., когато османците са разгромили последните защитници на Второто българско царство – тези боеве са описани художествено от Фани Попова – Мутафова в нейния разказ „Последният вожд“ (1938 г.). Този разказ бе представен изцяло в нашия Лист.

Третият път е през есента на 1944 г. – на 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България и дни по-късно Червената армия навлиза в страната без да срешне съпротива от българските войски, защото такава заповед била дадена от военния министър в правителството на К. Муравиев – генерал Иван Маринов (1896-1979) (Любопитен детайл от биографията на генерал Маринов – през 1916 г. той е бил взводен командир в 15-и пехотен Ломски полк в Белоградчик). За влизането на части на Червената армия в Белоградчик аз имам „личен“ спомен – тогава аз, майка ми, дядо ми и баба ми е трябвало да се съберем в една стая (баща ми по това време с полка е бил в Югославия), а останалите стаи са били заети от съветски офицери с техните ординарци. Баба ми (тогава на 51 години е имала неприятен инцидент с руски войник, който откраднал порцеланови филджани – история, която няма да разкажа тук и която след перипетии завършила благоприятно – филджаните били върнати).

Баба ми (тогава на 19 години) е била свидетел и на втората окупация на Белоградчик от вражески сили – през юли 1913 г. защитниците на града се оттеглили и в града влезли сърбите. Това събитие с големи подробности бе представено в нашия Лист – в частност бе обърнато специално внимание на сръбската гледна точка, представена в непознати у нас сръбски източници.

По-долу ще прочетете един текст за майор Константин Коджов, загинал в бой с румънците едва 31 годишен на 5 септември 1916 г. при с. Антимово. Този офицер не е служил в нашия 15-и пехотен Ломски полк. Но в разказа за живота му (Йорданов, 1925) има едно изречение, което разкрива един особено важен за нас и досега непознат факт – през 1913 г. между защитниците на Белоградчик е имало една рота възрастни доброволци – всички от Македония и техен командир е бил капитан Константин Коджов.

Константин Тодоров Коджов е син на Тодор Коджов (1846-1908), учител и книжовник. В семейния архив, както съобщава Михайлов (2011), има запазено писмо на Коджов до майка му, писано в Белоградчик на 30 януари 1913 г.:

„Драга мамо,

… Исках от генерала [генерал Кутинчев (1859-1941)] да ме пусне да се бия и аз, понеже много ме е яд на сърбите, но той не ме пусна.

Коста“.