БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 278 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 3124, Tuesday, 1 September 2015
==============================
ЛОЗАН СТРЕЛКОВ
За Лозан Стрелков (1912-1981), от с. Скомля, Белоградчишко, е писано в нашия Лист. Но проф. Веселин Борисов, в писмо по повод нашата последна „Неделна мозайка“, ни изпрати ценни материали за творчеството на Лозан Стрелков. Ето писмото на проф. Борисов:
Здравей, проф. Тошев!
Благодаря за представените творби на наши земляци. Специално искам да поздравя Наташа Младенова, която познавах като поетеса, но ето че великолепно се изявява като скулптор. Винаги съм твърдял, че талантът по принцип е универсален.
Сега ми позволи да ти изпратя 10 файла за три книги на Лозан Стрелков (1912-1981). Той е роден в с. Скомля. Отрано е свързан с комунистическото движение в нашия край. Сътрудничи на леви издания. На 22-годишна възраст заминава за София и се изявява като публицист и поет. Бил е няколкократно арестуван за своите леви убеждения, изпращан е два пъти в концлагер Еникьой. Там е бил заедно с Тодор Павлов и други видни комунисти.
След 1944 г. е редактор на в-к Работническо дело и в-к Литературен фронт. Бил е и културен аташе в Париж. Член е на ЦК на БКП. След 1962 г. до края на живота си 1981 г. е генерален директор на БТА – досега ненадминат у нас рекорд – 19 години ръководи БТА. Отзивите от журналисти за него като ръководител са много добри, бил е изключителен работохолик, недогматичен и добронамерен към сътрудниците си. Успявал да въздейства на ЦК на БКП и да спасява от уволнение талантливи журналисти, които според партийните бюрократи имали “лош класов произход”.
Първата му книга е поемата “Бент”, 1937 г. Нямам корицата и изпращам титулната страница.
Втората му книга е стихосбирката “Тревога”, 1940 г. с тематика започващата Втора световна война. Предговорът е от Тодор Павлов, забележи колко е критичен, затова ти изпращам целия предговор.
Третата му книга е пиесата “Разузнаване”, 1950 г. – с нея Народният театър открива театралния сезон 1949/50 г. Режисьор Стефан Сърчаджиев.
Втората половина от живота си Лозан Стрелков се изявява главно като драматург – 7 или 8 пиеси, аз знам само три заглавия на негови драми: Няма сто истини, Човекът от досието, Часът на щастието.
Аз като студент имах само една среща с Лозан Стрелков, в момента беше главен редактор на в-к “Литературен фронт” и при него заварих известни поети: Божидар Божилов, Димитър Методиев и др.
За Лозан Стрелков по-подробно съм писал в книгата ми “Между залеза и изгрева – свидетел на епохата”.
—-Поздрави: Веселин Борисов
БЕЛЕЖКИ НА МОДЕРАТОРА:
Лозан Стрелков си е позволявал критика на официалната партийна линия и за това податки има в едно изследване на Весела Чичовска от 1990 г.:
[В] началото на 1948 г., на общо събрание на Съюза на писателите през м. февруари, в доклада “Литературна критика и теория” за пръв път официално се приемат постановките на Андрей Жданов от 1946 г. за проблемите на съветската литература. Трябва да се отбележи, че веднага след критиката срещу литературните списания “Звезда” и “Ленинград”, обвинени в “идейни слабости и занижени обществено-възпитателни и художествени качества”, нашата общественост е запозната с тези събития на страниците на в. “Литературен фронт” (03.04. и 12.04.1946) и сп. “Изкуство” (кн. 7-8, 1946). Година и половина по-късно в този доклад, следвайки постановките на А. Жданов, цялата западна литература се определя като реакционна и формалистична. Срещу тези възгледи се изказват редица писатели и критици. Най-остра е реакцията на Лозан Стрелков, завърнал се наскоро от двегодишно пребиваване във Франция. Въз основа на непосредствените си впечатления той оспорва постановките в доклада като крайно схематични и опростенчески и упреква Управителния съвет на Съюза, че е одобрил този доклад. Според Л. Стрелков, дълбоко погрешно е да се говори най-общо за Изток и Запад, а трябва да се търси яркото различие между две идеологии, всяка творба трябва да се оценява конкретно както по идейно съдържание, така и по художествени качества. Все пак докладът е одобрен от Писателския съюз. Присъствувалите на събранието отговорни дейци на КНИК (създаден в началото на 1948 г. под председателството на В. Червенков) обаче не осъждат становището на докладчика изцяло, а го определят като “по принцип правилно, макар и по отделни въпроси да информира погрешно…” (Чичовска, 1990).
Разбира се в годините на ранния комунизъм писателите е трябвало да пишат сервилни очерци за партийни ръководни дейци. Така в „Литературен фронт“ през 1948 г. са били публикувани биографични очерци за: Георги Димитров (от Камен Калчев), Васил Коларов (от Людмил Стоянов), Трайчо Костов (от Никола Фурнаджиев), Георги Чанков (от Младен Исаев), Георги Дамянов (от Веселин Георгиев) и Антон Югов (от Лозан Стрелков).
В нашия Лист преди време бяха публикувани два кратки текста от “левия“ хумористичния вестник „Хоровод“ от 1937 г. Не е невъзможно тези текстове да са написани от Лозан Стрелков.
Село Скомля години е било под силното влияние на комунистите. Ето една снимка от 1939 г. – ремсисти от селото (седналият с мустаците е секретарят на РМС Иван Башленски (1912-1943).
===========================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
На Мислен камък, ca. 1930: Матей Игнатов, юридически пълномощник на Видинската генерална банка и Борис Попов, Белоградчишки околийски началник
1937 г.: На ски в Белоградчик – Мишо на Никола Митков
(цялото семейство на Никола Митков е интернирано от комунистическата власт през 1949 г.) – тяхната къща и сега краси главната улица на града
====================
Sofia, 1 September 2015 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)