БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 276 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 3101, Thursday, 13 August 2015
==============================
ЗИМАТА НА 1924/1925 В БЕЛОГРАДЧИК И ОКОЛИЙСКИЯТ НАЧАЛНИК ТОДОР ПЕТРОВ (ТРОЦКИ)
В „Страници от миналото“ Фердинанда Стригачева пише: „.. околийският началник отвори вратата на кабинета и засмян ме покани да вляза. Първата ми работа бе да го поздравя с новия му пост, а той, облечен в хубава униформа, се усмихваше самодоволно. Спомнихме си за учителските години, за изборните борби и той каза, че “за други сме били барабана”, затова се отказал от партията. И аз му казах, че престанах да се интересувам от политика и съм се отдала само на науката. Остава ми само една година да завърша и сега ми се налага да замина за Видин да си взема учебник от мой колега, затова съм дошла при него за открит лист. Като споменах за открития лист, началникът малко се позамисли и изгуби предишното си весело настроение, но му беше неудобно да ми откаже. Много се зарадвах, но се удържах, за да не се издам пред него.“
Тодор Петров е бивш учител и комунист – сам се е наричал „Троцки“. Днес никой не си спомня за него и не се знае каква е неговата съдба след като в управлението на Демократичния сговор на проф. Александър Цанков се е отказал от комунизма и е станал околийски полицейски началник в Белоградчик.
В това съобщение ще прочетете подробни сведения за Тодор Петров, които навярно са достоверни, защото са документирани в Стенографските дневници на XXI Обикновено народно събрание в сесията му от януари 1925 г.
Троцки е обект на питане на народния представител Никола Живков (радикал), но което е трябвало да отговаря министъра на вътрешните работи и народното здраве ген. Иван Русев, един от основните участници в деветоюнския преврат от 1923 г. Подробните дискусии по това питане разкриват и тягостната атмосфера, в която са живеели белоградчишките граждани в тези години.
Отговорът на министъра на вътрешните работи и пренията по питането на Георги Живков:
Няколко думи за основните персонажи в този разказ:
Никола Савчев (1870-1936), от Белоградчик, книжар, общественик, радикал, депутат в няколко народни събрания.
Водещият заседанието Никола Найденов (1880-1939) е деец на Демократическия сговор, завършил е право във Франция, бил е председател на Народното събрание, бил е и министър на народното просвещение.
Ген. Иван Русев като млад артилерийски офицер
Министърът на вътрешните работи и народното здраве ген.-майор Иван Русев (1872-1945), завършил генерал-щабна академия я Санкт-Петербург, е между организаторите на деветоюнския преврат 1923 г.; като депутат в XXV Обикновено народно събрание е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян на 1 февруари 1945 г. заедно с всички останали депутати от това народно събрание.
Министър-председателят проф. Александър Цанков (1879-1959) е водач на Демократичния сговор, професор по икономика в Софийския университет, емигрирал след съставянето на правителството на Муравиев на 2 септември 1944 г. и образувал българско правителство в изгнание; починал е в Аржентина.
Народният представител Кръстю Пастухов (1874-1949) е водач на Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти); участва в демократичната опозиция след 1945 г.; вкаран в Сливенския затвор вече на преклонна възраст, той е удушен от криминален затворник, (казват) по нареждане на Антон Югов и Руси Христозов.
Коста Желев (р. 22 юли 1880 г.) е от Белоградчик, внук на Цеко Панов, депутат в Уредителното народно събрание, бил е учител в Чупрене, после – адвокат в Белоградчик (завършил е държавни правни науки в Софийския университет през 1915 г.), бил е народен представител в XXIII Обикновено народно събрание.
============================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
Около 1917 г.
Трудов ден в училище, 1917 г. (кое е това училище ?)
====================
Sofia, 13 август 2015 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)