БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ

БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 276 subscribers

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

==============================

No. 3092, Wednesday, 5 August 2015

==============================

The meteogram: Belogradchik

ВОЙНИШКИ ПОДВИЗИ В ГОЛЯМАТА ВОЙНА, ОПИСАНИ В КНИГА ОТ 1918 Г.: МЛ. ПОДОФ. ИЛИЯ ЛАЗАРОВ

Този разказ на Васил Димов (1878-1941), художник и военен кореспондент на 6-а пехотна Бдинска дивизия, е публикуван в книгата му „Срещу враговете“, издадена във Враца през 1918 г. Той е автор на много картини, много от които са на военна тематика и портретът на полк. Стефан Илиев е между тях.

Друга “невоенна” картина на Васил Димов:

ИЛИЯ ЛАЗАРОВ „ВРАНГЕЛАТА“

Кръстното му име е Илия Лазаров, а в ротата той е младши подофицер и мерач на 6-а картечница. Обаче, ако в разговор за него, не кажеш „Врангелата“, никой няма да разбере за кого точно става дума – дотолкова прозвищното му име е изместило кръстното.

Няма войник от 15-и пехотен Ломски полк, който поне да не е чул за „Врангелата“ и който да не уважава това име, ако и лично да не познава героя.

Защото „Врангелата“ е един от многото наши войници, които с личното си държане печелят обичта и уважението на околните си, а с геройските си подвизи завладяват изцяло духа им. Придаде ли се картечен взвод в участъка на някоя рота, войниците още при появата на взвода ще запитат:

„Врангелата“ – тук ли е „Врангелата“ ?

Защото той ще ги разсмива с хумора си, ще го ободрява и окуражава и всички са спокойни, понеже са сигурни, че в тежките минути на боя той ще им помогне най-добре от всички със своето „железо“ – както сам именува своята картечница. И не веднъж се е случвало, когато, прикачил десетина бомби на пояса си, той излиза далеч пред телените мрежи и разгонва неприятелските патрули. При позиционната война посред бял ден току грабне картечницата, както се грабва диня под мишницата, и каже:

„Я да посгреем малко „железото“ – па литне пред позицията.

Разбира се, в резултат неприятелският патрул удря на отчаен бяг, за да се скрие в дън-земя.

И за всичко това обичта у войниците към „Врангелата“ не е от обикновените. А уважението към него се изразява в истинско страхопочитание.

Левент и напет, с мускули здрави като от чилик, с хубаво лице и ястребов поглед, който отразява в себе си силна воля, подхранвана от самобитна интелигентност, – ето портрета на „Врангелата“. Той е от видинските села и е едва с основно образование.

Неговите другари от ротата и войниците от полка дотолкова са обладани от неговата личност, заради геройските му подвизи и душевната му чистота, че, когато картечницата заквака и закоси неприятелските редове, всички приписват заслугата не на самата машина, а на бистрия ум и чиличените ръце на „Врангелата“.

Много примери на пъргавина, хладнокръвие и легендарно юначество е показал „Врангелата“ в боевете срещу сърби, руси и французи, но случая в боя на главната отбранителна линия при с. Лажец (на границата южно от Битоля) е един от интересните, заради което го описвам на това място.

Часът беше 4 след пладне, когато неприятелската артилерия засили отново огъня си. Засвяткаха и затрещяха отново неприятелските гранати, гейзери от чер дим и пръст се заиздигаха на повече от десет метра във въздуха; димът от големокалибрените фугас-