БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 276 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 3082. Monday, 27 July 2015
==============================
БЕЛОГРАДЧИШКОТО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ЗАПАСНО ПОДОФИЦЕРСКО ДРУЖЕСТВО „ПОЛКОВНИК СТЕФАН ИЛИЕВ“
Това дружество има дълъг живот и силно присъствие в обществения и културен живот на града. Дружеството е създадено с цел да обедини подофицерите и да развива между тях и народа граждански добродетели, гражданско съзнание, обществена солидарност, родолюбие, благотворителност, културно повдигане и да защитава интересите и правата им. Дружеството членува в Съюза на запасните подофицери в Царство България. Ето Правилника за вътрешния ред на дружеството. От този правилник се вижда, че дружеството носи белезите на паравоенна организация. Наистина в годините на обществени смущения и метежи членове на дружеството са формирали военни групи и потери за преследване на разбойници, каквито са се появили в нашия край след края на Първата световна война, поради близостта на града до границата със Сърбия и особеностите на планинския терен.
Правилникът на дръжеството е отпечатан в печатницата на Стамен Каменов през 1924 г. В момента на приемането на правилника дружеството се ръководи от Управителен съвет в състав: П. Ангелов Матеев (председател), Иван Живков Ковачев (подпредседател), секретар-касиер Григор Стоянов и съветници: Васил Гачев, Андрей Петрушев и Димо Янков. Дружеството празнува своя празник на Спасовден. А знамето на дружество се пази в черквата „Св. Георги Победоносец“ в града.
Тук прилагам няколко квитанции за платен членски внос от различни години – две квитанции от 1925 г. (на едната от тях е поставен подписа на председателя на дружеството Петър Ангелов Матеев), една квитанция от 1926 г., пак подписана от председателя, една квитанция от 1934 г., когато касиер е бил Стоян Цеков (Стоян Цеков имаше лозе и къща (вече я няма), недалеч от голямата къща на аптекаря (в късно време преустроена) в Маркашница; баща ми много харесваше „бай Стоян“ – от него се учеше на пчеларство). Впрочем сред книжата на дядо ми Матей Игнатов има много такива квитанции, което наистина говори за дългия живот на дружеството в града. Тези квитанции са върху бланки от кочани, които също са изготвени в печатницата на Стамен Каменов. Последната показана тук квитанция за платен членски внос и абонамент за вестника „Родина“ (редактор Йосиф Робев), също подписана от Стоян Цеков, е от 1935 г. и е върху типова бланка на Съюза на запасните подофицери.
(Обърнете внимание, че общоградското събрание започва в 8 часа сутринта)
Ето как изглежда членската карта на член на Дружеството – при издаването на картата дядо ми канд.-подоф. Матей Игнатов е бил на 40 години. От едно съобщение във в-к „Отечество“ от 31 януари 1931 г., намерено случайно, научих, че в тези години дядо ми Матей Игнатов е бил подпредседател на дружеството. За това ще си позволя да покажа още един негов документ – личната карта на кавалер на ордена за храброст. Канд.-подоф. Матей Игнатов (р. 4 август 1885, п. 12 май 1957) е получил знака на военния орден за храброст на Южния фронт през 1916 г., навярно след боя при с. Лажец с 3-и руски особен полк и 44-и французки колониален полк. Много пъти съм го питал: „Дедо, за какво ти дадоха ордена за храброст ?“ и той винаги отговаряше: „За страх“ – „много страх изпитах през войната, а само много уплашен човек може да прояви храброст“.
В Белоградчик в един шкаф намерих снимката, с която ще завърша настоящето съобщение. Ето я:
Може би това е единствената снимка на част от членовете на Белоградчишкото благотворително запасно подофицерско дружество „Полковник Стефан Илиев“, снимани пред знамето на Дружеството. Снимката е голям формат върху картон, но не е надписана. Канд.-подоф. Матей Игнатов, подпредседател на Дружеството е първият от ляво на втория ред. Повечето от показаните на снимката наши съграждани са ми познати по лице, но съм забравил имената им. Затова молбата ми към по-паметливите и вещи членове на нашия Клуб да помогнат в разпознаването на тези хора – те заслужават да се помнят имената им. Снимката е особено ценна, защото показва как е изглеждало знамето на Дружеството, на което има надписи „България над всичко“ и „България преди всичко“. За жалост и тази историческа реликва е била унищожена през комунистическата ера на България.
=========================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
Канд.-подоф. Матей Игнатов (вляво), 15-и пехотен Ломски полк, с. Неокази, 1916 г.
Софка Цанкова с ученици, 1930s
====================
Sofia, 27 July 2015 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)