БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 273 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 3060, Wednesday, 8 July 2015
==============================
КОНФЛИКТЪТ МЕЖДУ ОФИЦИАЛНИТЕ УЧИЛИЩНИ ВЛАСТИ И УЧИТЕЛИТЕ – ТОЛСТОИСТИ В БЕЛОГРАДЧИШКО: СЛУЧАЯТ ЖИВКО ТОДОРОВ
За толстоистите – учители в Белоградчишко – Орешец, Върбовчец и Ружинци, вече писахме в нашия Лист. Официалните училищни власти са: окръжния училищен инспектор Тодор Паликаров и неговите помощници в Белоградчик Георги Бошнаков и в Лом Кирил Ванков. Тодор Паликаров е назначен за окръжен училищен инспектор във Видин с Указ № 10 от 17 януари 1924 г. и е уволнен от този пост с Указ № 265 от 9 септември 1926 г. Инспекторите не са одобрявали дейността на учителите – толстоисти, защото са смятали, че „толстоизмът и комунизмът са в родствена връзка“, наричали са ги „сектанти“ и „вегетариянци“: „Как един учител толстоист би преподавал на учениците, например, за борците на нашето Възраждане – Раковски, Левски, Ботев и други, когато те за него са бандити и насилници, макар и да заслужават известно снизхождение, защото на времето не са имали възможност да чуят спасителните слова на Андрей Кръстев, за да се просветят и облагородят“. Андрей Кръстев, начален учител във Видин, е признатият водач на учителите – толстоисти във Видинския окръг. Конфликтите между официалните училищни власти и учителите – толстоисти постепенно са приели груби форми и са получили публичност чрез една книга на Андрей Кръстев (Видин, 1927) и две книги – отговор на Тодор Паликаров (Видин, 1927, 1928). Имах възможност да видя тези редки книги с любезното съдействие на техния настоящ притежател – Иван Спасов.
По-долу ще видите откъси от книгата на Андрей Кръстев, които описват случая с учителя Живко Тодоров. Живко Тодоров е от с. Острокапци, Белоградчишко, кандидатствал е неуспешно за учител в селото на „толстоистите“ – Върбовчец, Белоградчишко и е живял и в гр. Белоградчик (писмото му до Андрей Кръстев, което прилагаме изцяло, е писано в Белоградчик на 27 юли 1927 г.).
Приложените тук текстове са любопитни, защото те говорят за започналата ерозия в българското общество и за развалата в българските обществени нрави – деструктивни развития, които са естествен резултат от загубата на надежда за национално обединение и освобождение след неуспешния край на войните за национално освобождение 1912-1918 и последвалите злощастни за България събития от 1923 и 1925 г.
========================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
====================
Sofia, 8 July 2015 © B.V. Toshev