БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 272 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 3052, Wednesday, 1 July 2015
==============================
КОГА ХАЙДУТ ВЕЛКО Е БИЛ В БЕЛОГРАДЧИК ?
Белоградчичани гледат на хайдут Велко като на свой. Затова от незапомнени времена една от големите скали до Калето носи неговото име.
Тук ще видите две снимки (около 1930 г.): първата е направена на Калето и на нея ясно се вижда скалата „Хайдут Велко“; втората е групава снимка точно под Хайдут Велко (от личния архив на Е. Тошева, р. в гр. Лом, но от фамилията на Георги Тошеви от Белоградчик).
Киро Панов (1938 г.) пише:
„Българското население в града, както и това в околията, в най-тежките времена е било буден страж за запазване националността и вярата, което то доказа на дело като даде редица борци за националната свобода в 1812 г., когато на чело на борците и застанал храбрия хайдутин Велко, който със своите смелчаци – герои-българи, съставляващи коницата му, е влизал два пъти ненадейно в самия град и е избивал множество турци. За съжаление славата на хайдук Велко се обсеби от сърбите след загинването му при Неготин през 1813 г., при все, че по-рано самите сърби го бяха възпели като български витяз в следните стихове:
Хвала тебе Бугарски витеже,
Сабля твоя свуда турци реже,
Хайдук Велко юнак болье нема,
Бугара – весела му майка.“
В книгата на Киро Панов „Белоградчик (минало и настояще)“, от където са взети горните редове, има и следната допълнителна бележка по тази тема:
„Преди 50 години почина белоградчишката гражданка баба Живана Гергова, столетница, която ни е разказвала за подвизите, извършени в града от хайдук Велко и неговата дружина.“
Кога всъшност хайдут Велко е влизал с дружината си в Белоградчик ? Отговорът на този въпрос – 1809 г. – намираме в сръбски източник от 1875 г.:
Това е откъс от статия за хайдут Велко:
Разбира се в тази статия авторът смята, че хайдут Велко е сърбин. И той разбира се има основанията за това. Въпреки че като дете Велко Петров е слугувал на един турчин във Видин, наистина повечето време от живота си той е живял в Сърбия, бил е на сръбска служба и е загинал в бой при Неготин. Статията от 1875 г. дава интересни сведения за хайдут Велко, неговия вънщен вид и качества, неговите братя. Ето няколко откъса:
Повечето от приложените тук снимки също са от сръбски източници. Ще видите и паметника на лобното място на хайдут Велко в Неготин
=============================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
Още снимки от първите години на Астрономическата обсерватория в Белоградчик (Радио Видин: Н. Томов)
Първи астрономически наблюдения – на заден план: Латинското кале, около 1965 г.
Откриване на астрономическата обсерватория, 21 юни 1965 г.
вляво – Александър Томов, вдясно – акад. Никола Бонев
====================
Sofia, 1 July 2015 © B.V. Toshev