БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 272 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 3051 Tuesday, 30 June 2015
==============================
ПОЛКОВНИК СТЕФАН ИЛИЕВ: 146 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ
Г-жа Емилия Кожухарова, родственица на полк. Илиев и член на нашия Клуб, публикува в Интернет паметната бележка, която може да прочетете по-долу:
Днес, 29 юни, [в книгата „Биографични бележки за полковник Илиев Стефан Илиев, командир на 15-и пех. Ломски полк (убит на 26 март 1917 год. при Червената стена), издадена в Белоградчик, рождената дата на полк. Илиев е посочена като 24 юни 1869 год.] се навършват 146 години от рождението на един истински българин – полковник Стефан Илиев, командир на 15-ти пехотен Ломски полк. Не избираме кога и къде да се родим, но понякога можем да изберем как да си отидем от този свят. Този офицер го направи по най-достойния начин -даде живота си за Отечеството на 26 март 1917 година. По повод геройската му смърт полк. Васил Шишков казва:
Полк. Васил Шишков, боен командир на 15-и пехотен Ломски полк, пред паметника на полк. Стефан Илиев в гр. Прилеп (в наши дни няма следа от военните паметници на български офицери в двора на черквата “Свето Благовещение”)
„…Така мина този зловещ и печален ден, в който полкът за лишен път показа готовността си за самопожертвувание пред дълга. Смъртта на полковник Илиев даде жален напев към епопеята на ЛОМЦИ по „Червената стена”,която кратко се изразява с думите: Да се мре за Родината е най-висшето благо за истинския герой. За Ломци датата 26 март ще бъде паметна за вечни времена. Тя ще държи в сърцата на всички спомена за юнашката съпротива, оказана там – на Червената стена; за подвизите, които проявиха всички, от най-високия началник, до последния редник. Тя ще бъде легендарна мълва за всички, затуй че там, наред с всички герои падна убит обичаният и от всички признат герой, Командирът на полка – ПОЛКОВНИК ИЛИЕВ СТЕФАН. Той напусна завинаги ЛОМЦИ, с които в продължение на няколко години дели теглата по бойните полета; напусна Отечеството, за идеалната си обич към което той даде много доказателства и най-после живота си. Но като герой, като войник и като человек с несъмнени добродетели той вечно ще живее. Стиховете „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира” са напълно подходящи за неговия добродетелен живот и юнашката му смърт…”
Полк. Стефан Илиев с офицерите на полка няколко дни преди героичната си смърт на Червената стена
Полк. Илиев, който е участвал във всички боеве на 15-и пехотен Ломски полк през трите войни след 1912 г., като майор и подполковник, се е радвал на особена почит сред белоградчишките граждани. Благотворителното Запасно-подофицерско дружество в града носи с чест неговото име. А в Офицерското събрание в центъра на града на видно място в голямата бална зала е стоял неговия бюст.
Офицерското събрание в града, построено през 1893 г., заедно с Погребите на полка, от предприемача Томо Върбанов, на два пъти е било обект на поругаване. Първият път е през 1913 г., когато Военният клуб е бил ограбен от влезналите в града сръбски войски. Вторият път е след разформирането на полка в условията на ранния комунизъм, когато за втори път библиотеката на Офицерското събрание е била разграбена, а бюстът на полк. Илиев – унищожен.
Белоградчик в 1898 г. (Томо Върбанов е в списъка на “по-главните промишленници и търговци)
След разформирането на полка в града е останала 2/3-а пехотна дружина, заменена по-късно от части на 36-и пехотен Козлодуйски полк с гарнизон Оряхово. После се настанява 1-ви граничен отряд с неговия щаб, който вече не е към Министерството на войната, а към Министерството на вътрешните работи. В тези години Военният клуб се превърна в Дом на народната армия (ДНА). Нямам спомен този ДНА да е играл някаква културна роля в града, но помня, че в голямата зала бе поставена маса за тенис и някои от учениците и младежите тук демонстрираха добри умения в този спорт. После разрушиха гордостта на града – Театър „Пчела“, за да построят на негово място типовата сграда на Народното читалище. Строежът се проточи няколко години. Тогава към един от прозорците на Военния клуб залепиха една малка тухлена сграда, в която поставиха киномашината от кинотеатъра. Така балната офицерска зала се превърна в киносалон, като поставиха в залата редици от дървени столове, фиксирани един към друг чрез метални релси.
В наши дни част от балната зала се използва за кафене, познато като „кафенето на СДС“, защото една от малките стаи на Военния клуб бе дадена на Съюза на демократичните сили в града за канцелария.
Дико Илиев с 36-ти пехотен Козлодуйски полк
Справедливо е да се отбележи, че присъствието на военни части от Оряхово в Белоградчик е оставило следа в културното развитие на града, защото в този период капелмайстор на военната музика е бил прочутия Дико Илиев. Дико Илиев (1898-1984) е сътворил най-хубавите български хора. В това време той е живял на квартира в Белоградчик. През войната Дико Илиев е бил назначен от командира на полка полк. Павел Панов за щабс-тръбач. Полк. Панов (1895-1945) е кавалер на три ордена за храброст – първият от Първата световна война, а останалите два – за боевете при Крива Паланка и Страцин през Втората световна война. След тържественото посрещане и парад на полка в Оряхово през декември 1944 г., полк. Панев е бил арестуван – осъден е на смърт от Народния съд.
Полк. Павел Панов
Най-доброто, което може да се случи с Военния клуб в Белоградчик в бъдеще – тази важна историческа сграда да бъде превърната в музей на 15-и пехотен Ломски полк.
=========================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
Офицер от 15-и пехотен Ломски полк
На тази снимка, изпратена от фронта до Белоградчик, е написано: “… година вече живеем в тази землянка …”
====================
Sofia, 30 June 2015 © B.V. Toshev