БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ

БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 271 subscribers

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

==============================

No. 3047, Friday, 26 June 2015

==============================

The meteogram: Belogradchik

ДВЕ СТАРИ ГРАДСКИ КЪЩИ

Пановата къща в 1913 г.

Пановата къща в 1963 г.

В маши дни

Широко известна е Пановата къща, в която днес се помещава Градския исторически музей. По данни на Г. Кожухаров (1958 г.) тази къща е от 60-70 години на XIX век. В статията „Старата селска къща в Северозападна България“ (Комплексна научна експедиция в Севетозападна България през 1956 година: доклади и материали“, БАН, 1958) е направено следното твърдение: „Всички писмени сведения, както и запазените паметници говорят, че в градовете многоделните къщи са се появили твърде рано“ Примерът за такава къща в статията на Кожухаров е именно Пановата къща:

Оше един план на къщата (от друг източник)

1 – чардак, 2 – в’къщи, 3 – соба, 4 – одая, 5 – килер, 6 – баня, 7 – мивник, 8 – клозет

В тази статия е описана и втора къща от Белоградчик: „Тази къща, строена около средата на XIX век, до 1885 г. е принадлежала на заможен турчин-занатчия и е имала „ашеви“ с огнище, соба и килер (вж. приложения план). Новият притежател – българин, среден занатчия с голямо семейство и подраснали деца – я преустроява (вж. схемата) с майстори трънчани. В преустроената къща вече има „мутвак“, т.е. отделна кухня с „оджак“ (камина), а „ашеви“ се превръща по своите функции в коридор. Думата „ашеви“ става по смисъл също равнозначна на коридор (Кожухаров, 1958).

В пояснителна бележка авторът дава още сведения за новия стопанин на къщата: „Къща на Георги Цигата, занаятчия -кожухар“.

Да се върнем към Пановата къща. През петдесетте години на XX век в тази къща живееще със семейството си Лазар касапина. В тези години в Белоградчик много се играеше волейбол и между най-добрите волейболисти бе Цветан (Жабата), който също живееше в тази къща и навярно е бил син на Лазар касапина. Когато къщата бе преустроена за музей (не знам дали е била отчуждена или е взета по друг начин) и издигнаха паметника на въстаника в съседство, някои граждани се щегуваха: „издигнаха паметник на Лазар касапина“.

(В стария Белоградчик доста хора (и фамилии) вървяха с прякорите си – те не се приемаха за обидни; други хора пък бяха познати с имената на майките си – Атанас Марин, Ценка Магдина, Динка Магдина, Мария Елицина, Ценка Марийкина …)

За сравнение ето и две селски къщи от Белоградчишко (снимките са от 1956 г. – първата на Райна Пешева, втората – на Георги Кожухаров). Подробното представяне на старата селска къща в Белоградчишко ще бъде направено в друго съобщение.