БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 269 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
=============================
No. 3029, Monday, 8 June 2015
=============================
БЕЛОГРАДЧИШКИТЕ ДЕПУТАТИ В УЧРЕДИТЕЛНОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ОТ 1879 ГОДИНА
Учредителното народно събрание за приемане на конституция на Българското княжество е проведено в Търново от 10 февруари до 16 април 1879 г. Депутатите, някои по право, други по избор, са 229. Ето сградата – бивш турски конак, където е проведено това събрание и ето обща снимка на депутатите.
Белоградчишкият окръг е представен с двама депутати: по право – Миленко Попов, председател на Белоградчишкия окръжен съвет и по избор – Цеко Панов.
МИЛЕНКО ХРИСТОВ ПОПОВ: р. в гр. Берковица, където е завършил прогимназиалното си образование, а класно училище е завършил във Видин. В Белоградчик той е председател на окръжния съвет. След 1907 г. се премества да живее в Лом, където е член на адвокатската колегия в града. В Уредителното събрание от 1879 г. е в групата на консерваторите.
Всъщност административната власт в Белоградчик след Освобождението е била разделена между четирима българи – Белоградчишкият окръжен началник Пенчо Черковски, неговият секретар Никола Живков, председателят на Белоградчишкия окръжен съвет Миленко Попов и кмета на града Савчо Василев. Много скоро между първите трима възникнала непреодолима неприязън. Разбойници ограбили на час и половина път от Белоградчик изселници турци и това дало повод на Никола Живков и Миленко Попов с поредица от действия и лъжесвидетели да злепоставят Пенчо Черковски, обвинявайки го в присвояване на част от задигнатите от разбойниците пари след тяхното залавяне. Турците са белоградчишките граждани Осман-Делбер Алиев, Осман ага, „едно турче талигаджийче и жените на първите двоица“. Появила се и анонимна клеветническа статия в русенския вестник „Телеграф“, за която би могло да се предположи, че е написана от Никола Живков. Омерзен от всичко това в средата на 1880 г. Пенчо Черковски дал оставката си, напуснал Белоградчик и публикувал в София в собствената си печатница книгата „Опровержение на една клевета“.
Портретът на Миленко Попов вече видяхте. Ето и портретите на на Пенчо Черковски и Никола Живков.
Пенчо Димитров Черковски (1847-1917) е от Дряново. Снимката, която виждате, е от времето на участието му във Втората българска легия 1867-1868 г. Учил е в морско училище в Лондон и след това е следвал технически науки в Берлин. Революционер и страстен русофил – в по-късно време е участник в детронирането на княз Александър Батенберг и в Русенския бунт срещу Стамболов. Емигрирал в Русия, той се е върнал в България след падането на Стамболов.
Никола Атанасов Живков (1847-1910), от Търново, е български просветен деец, брат на Георги Живков (1844-1899) и на социалистическата активистка Вела Благоева (1858-1921). През 1876 г. той създава песента „Шуми Марица“, която по-късно с текст на Иван Вазов става национален химн на Царство България, заменен през 1947 г. от „Републико наша, здравей“ – с музика на Георги Димитров от Белоградчик.
Как Никола Живков е попаднал в Белоградчик? Никола Живков е препоръчан за секретар на Белоградчишкия окръжен началник Пенчо Черковски, който не го е познавал иначе освен по име, от началника на Рахово Токмачев. В този момент последният е бил съветник на Видинския губернатор генерал Иван Кишелский. Генерал-майор Иван Карлович Кишелский (1826 – 1880) е бил губернатор във Видин и после във Варна; по произход е българин от Котел.
Задачата на Никола Живков е била да води канцеларията на окръжния началник в Белоградчик. Той, обаче, не е вършил това. Ето какво е написал Пенчо Черковски за Никола Живков:
„Няколко време след назначението на Н. Живков за секретар, той започна да се показва недоволен от службата си, имаше претенции да стане началник, в следствие на което той започна често да се прави на болен и да не дохожда в канцеларията, за което аз му направих забележки няколко пъти с надеждата, че ще се поправи.“
Никола Живков се е оженил в Белоградчик и тогава положението още повече се влошило.
„Н. Живков започна да оставя по-често в дома си като младоженец, по-често боледуваше и канцеларските дела лежаха изцяло върху мене. … Той отговаряше да не се загледвам толкова, защото не бил роден за канцелария, но за списател и че тази длъжност приел само за да се прехрани за няколко време. Аз не се плашех от работа, управлявах си канцеларията и без него.“ … „Аз живеех в зданието на самото Управление в града и моята канцелария беше винаги и за всекиго отворена.“
ЦЕКО ПАНОВ ПЕТРОВ: р. през 1834 г. в с. Арчар, п. 7 февруари 1901 г. в гр. Белоградчик
Цеко Панов губи близките си по време на Белоградчишкото въстание от 1850 г. Останал без роднини, той успява да завърши образованието си в Белоградчик и във Видин. След училището Цеко Панов е останал да живее във Видин. Бил е член на настоятелството на читалише „Цвет“, известен е като спомоществовател на книги.
След престоя си във Видин Цеко Панов се е върнал в Белоградчик. В Белоградчик Цеко Панов е притежавал кафене. Бил е кмет на града през 1885 г. и в Сръбско-българската война има големи заслуги по организиране на отбраната на града. Знае се, че комендантът на града поручик Чолаков повечето време е прекарвал в казармата на Калето, защото тогава болестта му се е изострила (боледувал е от туберколоза). В Уредителното събрание от 1879 г. Цеко Панов е бил в групата на либералите.
Внук на Цеко Панов е известният Белоградчишки адвокат Коста Желев. Коста Желев също е бил народен представител – в XXIII Обикновено народно събрание (20 май 1931 г. – 19 май 1934 г.), от Демократическата партия.
Заседание на XXIII Обикновено народно събрание с участието на Цар Борис III и председателя на народното събрание Александър Малинов.
Коста Желев, р. 22 юли 1880 г. в гр. Белоградчик, завършил правни и държавни науки в Софийския университет през 1915 г.
Коста Желев е имал и брат, за жалост починал относително млад:
Ангел Желев, р. 2 ноември 1882 г. в гр. Белоградчик, завършил правни и държавни науки в Софийския университет през 1912 г.
Ето съвременна снимка на къщата на Коста Желев в Белоградчик на ул. Дворянова № 2.
А имам и стара снимка на тази къща, малко след построяването ѝ. Зад къщата са белоградчишките учителки Емилия Поп Ценова (първата ми учителка от I до IV отделение), Цветана Алексиева (майка на гл. ас. Христо Костов (Бобо) (1932-1982), физик и доц. Звездомир (Звездо, Зезо) Костов, машинен инженер; д-р Звездо Костов изпрати тази снимка) и Софка Цанкова (сестра на майка ми).
Познавах Коста Желев, но никой не ми бе казал, че неговият дядо е приемал конституцията на България. Бях малко дете, а той бе надхвърлил 70. Отивайки към площада по „Дворянова“, преди да стигна до чугунената помпа за вода пред къщата на Конови, минавах край къщата на Коста Желев. Често той беше на терасата на стол пред маса: „Боби, качи се горе“, казваше той. Черпеше ме с нещо и разказваше за войната – две бяха основните теми: полкът в заложничество и срешите му с полковник Дрангов с Скопие. И двете теми засягат в някаква степен Белоградчик, не са познати днес и навярно трябва да подготвя съобщения и за тях.
====================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
1934 г.
Национална среща на ръководителите на отдели “Природа” към историческите музеи, 19 септември 1984 г.
На снимката: инж. Тодор Тодоров, кмет на града (първи ред, втори вляво), Емил Павлов и Емил Джунинински (първи ред, двамата крайни вдясно)
====================
Sofia, 8 June 2015 © B.V. Toshev