БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 264 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
===========================
No. 2996, Tuesday, 12 May 2015
===========================
СПАСЯВАНЕ НА БОЙНОТО ЗНАМЕ НА 15-И ПЕХОТЕН ЛОМСКИ ПОЛК
Бойното знаме на 15-и пехотен Ломски полк днес се пази в Националния военно-исторически музей. Не минава парад или друго важно военно събитие без негово участие. По-долу ще видите текст на Илия Мусаков от „Полувековният път на 15-и пехотен Ломски полк“ (1939 г.), в който е описано спасяването на знамето и връщането му в България през есента на 1918 г., когато, след пробива на Добро поле, полкът е трябвало да сложи оръжие и да мине в заложничество.
Следва едно съобщение във вестник „Отечество“ от 8 август 1925 г., озаглавено „Златната верижка“. Това е едно отличие, което са получили военните лица, спасили бойните знамена на 1-ви пехотен полк и 15-и пехотен Ломски полк. Така няма българско полково знаме, което да е поругано от противника и да е останало в чужди ръце.
Между спасителите на знамето на полка е и полковник Вълков, по-късно генерал и военен министър. Затова генерал Вълков се е радвал на голямо уважение в нашия край. Ето едно свидетелство за това (в-к „Народна отбрана“, бр. 1283 от 18 юни 1926 г.):
„На 24 май т.г. [1926] чупренчани имаха високата чест да посрешнат в селото си военния министър на България г-н генерал Вълков. Господин министъра пристигна, за да присъства при освещаване знамето на Чупренското благотворително запасно подофицерско дружество „Генерал Вълков“, на което той е патрон.
Господин министъра биде посрещнат най-радушно от учениците и учителите на двете училища в селото и войниците от Белоградчишкия гарнизон, които бяха дошли със своята музика – по случай идването на г-н министъра, от гг. запасните подофицери и множество чупренчани, както и хора от близките села. Всички бяха строени в две редици на улицата пред граничния участък. При самото пристигане господин министъра биде приветстван с добре дошъл от следните лица: началника на Белоградчишкия гарнизон, кмета на селото, околийския началник, председателя на подофицерското дружество и директора на прогимназията.
В училищния двор се отслужи панахида в чест на падналите чупренци за Родината през двете войни и молебен. Освети се и знамето на подофицерското дружество, кръстник на което беше сам г. Вълков. През време на молебена пристигна и Видинския окръжен управител г. Георгиев.
24 май за чупренчени бе голям празник – те празнуваха денят на славните наши равноапостоли Св. Св. Кирил и Методий, които със своето дело изведоха България от езическия мрак; те празнуваха освещаването на знамето на една родолюбива организация, чийто девиз е „Преди всичко България“; те празнуваха и посрещането на господин генерал Вълкова.
Произнесоха се речи по случай празника на светите братя от свещеника на селото и учителя Васил Петров.Господин министъра също така произнесе реч, в която той изказа доста хубави думи. Речта му бе изпратена с „ура“.
Господим министъра подари на подофицерското дружество 3000 лева и 2000 лева за бедни ученици в селото. Делегации от подофицерите и учителството му изказаха своята сърдечна благодарност за скъпия дар.
До вечерта г-н министъра бе мил и приятен гост на Чупрене.“
Бележка: Генерал Иван Вълков (1875, Казанлък – 1962, Старозагорски затвор). Става военен министър след свалянето на правителството на Стамболийски на 9 юни 1923 г. Ранен в главата, ген. Вълков едва оцелява след атентата в катедралния храм „Св. Крал“ на 16 април 1925 г. През 1946 г. ген. Вълков е арестуван и без присъда е бил в лагери и затвори. Осъден е на смърт едва през 1954 г., но присъдата е заменена по-късно с 20 години затвор – поради напредналата си възраст не е издържал на режима в затвора; умира в затвора в Стара Загора.
Генерал Иван Вълков (1875-1962)
Бойното знаме на 15-и пехотен Ломски полк е с полка и по време на бойните му действия в първата фаза на войната срещу германците, септември –декември 1944 г. Тогава на знамето е направена една кръпка – парче бяло хасе с червена петолъчка. Да се направи това с едно бойно знаме, на което пише „Съ нами Богъ“, едва ли може да се приеме като уместно.
====================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
Пенко Дондуран и Матей Игнатов (4 август 1885 – 12 май 1957 г.) на площада (около 1936)
Коледа 1937 г.
====================
Sofia, 12 May 2015 © B.V. Toshev