БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 265 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 2991, Thursday, 7 May 2015
==============================
ПОГРЕБИТЕ В БЕЛОГРАДЧИК: ВТОРА ЧАСТ
За подсигуряване жилищно помещение на караула, охраняващ складовете, първоначално е било построено т.н. „старо караулно помещение“. Тази сграда се състоеше от три отделения: спално помещение, стая за подчасите и веранда. Сградата беше в близост до самите складове и не отговаряще на целта. По-късно, за да се избегне опасността от избухване на пожар от паления в старото караулно помещение огън, тази сграда бе изоставена и превърната в складово помещение за амбалаж, а за целите на охраната на погребите бе построено новото караулно помещение, което бе извън района на складовете в дясно и в близост до шосето, отиващо за гр. Видин. Новото караулно помещение се състоеше от две отделения – едно за спално помещение и второ – за подчасите. В тази сграда охраната можеше свободно да пали огън за отопление.
През годините 1943/1944 година сградата на старото караулно помещение бе превърната за наблюдателен пост за обявяване на въздушна тревога. За тази цел сградата бе съоръжена с радиоприемник, подслушвателна станция и специална сирена. Тревогата се обявяваше от Радио София и се приемаше чрез радиоприемника, а със сирената се подаваше сигнала „тревога – въздушна опасност“.
Аз отговарях и за противовъздушната отбрана на града. За преодоляване заплахата от въздуха в града на няколко места бяха изградени кръгови гнезда за противосамолетни картечници – на баира под Кукувицата и другаде. За гражданите имаше изкопани заслони в някои от близките скали. Помня няколко случая – бях дежурен офицер в полка и Панкин в готварницата ми бе приготвил любимата ми лютеница (кълцана в дървен пахар салата с чесън) – дадоха тревога и не можах да се докосна до нея. Друг случай – дадоха тревога и аз трябваше да ида при войниците си – близките ми побягнаха към пещерата след панаирището, която се използваше за скривалище – и синът ми бебе също бягаше, но вътре в количката, която на ръце носеше моя ординарец – много едър и силен войник от влашките села – в Златния рог. Там в пещерата един стар подполковник, избягал от София, е получил инфаркт – погребаха го с моето ново офицерско одеяло.
Да се върнем към охраната на погребите. Караулът при погребите се състоеше от лекокартечно отделение с началник подофицер, разводач – най-малко ефрейтор и шест войника, които трябваше да носят караулната служба. Този караул по всяко време на денонощието е в телефонна връзка с дежурния офицер в казармите в града чрез телефонната централа на полка. При погребите имаше два подвижни поста – един при склад № 1, а другият – източно от склад № 3. Ключовете на всички складове при погребите се съхраняваха при офицера – завеждащ оръжието. Влизането в складовите помещения ставаше само с негово знание, с разрешение на началника на караула и в присъствието на разводача.
В присъствието на разводача или началника на караула можеше да бъдат разпечатани (запечатването е с червен восък) и отключени складовете. При отваряне на складовете в тях можеше да се внасят или изнасят оръжия, бойни припаси или химическо имущество. След свършване на работа отново в присъствието на разводача на караула складовете се заключват и запечатват.
На 22 юни 1941 г. Германия започна война със СССР. До тогава Германия и Съветския съюз бяха съюзници – те заедно нападнаха и си поделиха територии от Полша, през 1940 г. СССР анексира балтийските държави, започна войната с Финландия, анексираха се територии от Румъния. Когато германците нахлуха в СССР, полкът беше в Македония. Това разширение на войната разтревожи и войници и офицери. На офицерите ни казаха, че причината за войната е струпването на големи руски части на запад и Хитлер решил, че трябва да отговори на заплахата и да не остави инициативата на руснаците. От този момент и положението в България се усложни. България не скъса дипломатическите си отношения със СССР и тогава, когато руснаците започнаха да изпращат терористични групи подводничари и парашутисти, които не намериха подкрепа в населението и не постигнаха целта си. Комунистическата партия, обаче, обяви „антифашистка офанзива“ и се появи партизанско движение, което народът определяще като „шумкари“. Имал съм възможност да се срешна с югославските партизани – титовисти. Мащабите на тази съпротива в България и Югославия бяха напълно различни – югославските партизани организационно и по въоръжение изглеждаха като редовна войска и бяха реална опасност за германците в окупираните от тях теритотории.
Със загубите на германците на Източния фронт партизанското движение се активизира и в района на гр. Белоградчик. В края на м. август 1944 г., когато поделенията на 15-и пехотен Ломски полк заминаваха за Югославия за охрана на частите на разпадналия се там Окупационен корпус, партизанският отряд „Георги Бенковски“ проведе акция срешу охраната на белоградчишките барутни погреби. При тази акция, в късна вечер, на тъмно, чрез заблуда (на въпроса „кой там“ – отговор „войници, връщащи се от отпуск“), бяха убити двама войника от караула, след което партизаните са взели със себе си една лека картечница „Брен“, личното оръжие на караула и намирашите се в караулното помещение бойни припаси. Самите погреби не са били под заплаха.
Лека картечница “Брен” – на въоръжение в полка заедно с леката картечница М34
След разформирането на полка [1945 г.] наличните в погребите бойни припаси, химическо и инженерно имущество се предават на други военни поделения (най-напред на 2/3 пехотна дружина, която е на гарнизон в Белоградчик), а сетне сградите се предават за опазване на Градския народен съвет в Белоградчик.
В момента складовете се ползват от Националната филмотека – София за съхраняване на стари филми и други национални ценности. Днес складовете са заградени с оградна мрежа висока 1,40 м. и с бодлива тел отгоре. Те се охраняват от цивилна охрана, подсилена със специални кучета. За помещение на тази охрана отново е пригодена сградата на старото караулно помещение.
Сградата на новото караулно помещение е разрушена и на лявата страна на шосето срешу нея е поставен възпоменателен камък с датата и годината на извършената смела акция от страна на партизанския отряд „Георги Димитров“.
На мястото на разрушеното караулно помещение в наши дни е засадена и се развива много добре млада борова гора.
Допълнение: на снимката (фотограф: подпоручик Димитър Димитров, адютант на 15-и пехотен Ломски полк, 1943 г.) виждате количката и бебето, за които се споменава в горния текст. Питал съм баща ми, след като е отговарял за въздушната отбрана на Белоградчик, дали някога не е мислил да открие огън по преминавашите самолети. Той казваше: „това е невъзможно, ако го бях направил след няколко минути Белоградчик щеше да изчезне навярно за дълго“. Англо-американските самолети, едните нощно време, другите през деня, са преминавали често над Белоградчик на път за рафинериите в Плоещ, където са пускали смъртоносните си товари. Първо и ниско са прелитали изтребители, а над тях бавно се летели огромните бомбардировачи. Небето в Белоградчик е стеснено, поради особеностите на терена, и цялото небе е било покрито със самолети. Помня и нещо друго: покривите на погребите и покривите на казармите и особено керемидите на новата казарма бяха боядисани в защитно зелено – големи зелени петна, даващи илюзията за някаква растителност. Това оцветяване на покривите на казармите се запази години наред след войната.
======================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
Офицерите на 15-и пехотен Ломски полк, 1941 г. – в центъра на първия ред (седнали) е командирът на полка подполковник (тогава) Иван Атанасов Кехайов
====================
Sofia, 6 May 2015 © B.V. Toshev