БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ

БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 265 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

==============================

No. 2990, Wednesday, 6 May 2015

==============================

The meteogram: Belogradchik

ПОГРЕБИТЕ В БЕЛОГРАДЧИК: ПЪРВА ЧАСТ

Автор: поручик Вълчо Цанов Тошев (1916-2005), с две военни образования – кавалерия и военна администрация и с длъжности в 15-и пехотен Ломски полк – завеждаш оръжието и химическото имущество (в мирно време) и командир на конното разузнаване на полка (във военно време)

Текст, озаглавен „Погребите на 15-и пехотен Ломски полк, гр. Белоградчик“, ръкопис, написан на ръка с химикал, недатиран.

Бележка: не знам кога баща ми е написал този текст, но по мястото, където го намерих в книжата му, допускам, че е след 1997 г., когато вече е бил надхвърлил 80 години.

Авторът в кабинета си на завеждащ оръжието и химическото имущество в новата казарма на 15-и пехотен Ломски полк

Едновременно със създаването, обучението на войниците и снабдяването на полка с казармени помещения командването на полка обръща сериозно внимание за подсигуряване и на складова база.

Складовете за интендантско и инженерно имущество и бойни припаси отначало са били една част в гр. Видин, а друга – в гр. Лом. Това отдалечаване на складовата база от гр. Белоградчик е създавало голямо затруднение в нормалния живот на полка.

В резултат на полаганите грижи в това отношение през деветдесетте години на деветнадесетия век, ведно със строежа на някои от казармените помещения, се започва и строежа на т.н. „барутни погреби“. За строителна парцела тогавашното общинско управление определя и отпуска на полка поляната от осем декара, намираща се в ражона на общинските имоти на два и половина километра северозападно от града в близост до шосето Белоградчик – Княз Александрово (дн. Димово) – Видин.

Строителството на акладове под №№ 1, 2 и 3 и старото караулно помещение, показани в приложената скица, се възлага на тогавашния предприемач Томо Върбанов, майстор-строител и жител на гр. Белоградчик. С помощта на местното население от района на общината биват превозени стотици кубически метри камъни и започва безотлагателното строителство на тези сгради. Изграждането на погребите върви много бавно, защото те се изграждат само от дялан камък, който се обработва ня място на ръка с чук и длето, като се използва хоросанов разтвор, за който се докарва вар от варницата в с. Върбовчец, Белоградчишко.

Стените на складовете са изградени само от камък и са дебели около 80 см. И трите склада са с дялан сводов каменен покрив. Складовете нямат тавани. Те са покрити със стари турски керемиди, а отгоре на всеки един по билото имаше по два гръмоотвода. Всички прозорце бяха със железни решетки и се затваряха със здрави дървени кепенци. Покривът на всеки склад е така направен, че към стрехите, между керемидения покрив и каменния сводов таван, има известно празно пространство, което се съобщава с външната атмосфера със специално оставени в камъка за тази цел дупки-отдушници. На трите склада беше поставено иглолистно дюшеме от 6 см дебели дъски.

Двата от складовете под №№ 1 и 3 в южната им част са на два етажа. На склад № 1 в приземния етаж от западната страна за предпазване от влага е направен тунел със ширина 60 см и дължина 6 м. Всеки склад има по три врати – една на средата и по една в двата края на склада. Крайните врати на трите склада почти не се използваха. Тези врати служат за влизане в тесни продълговати помещения – коридори със ширина 1,5 м и дължина колкото е ширината на склада. В тези помещения се съхраняваше амбалаж, гилзи от стреляни бойни и учебни патрони и стари бойни припаси за излезли от употреба оръжия – трилинейни и берданови пушки. Средната врата на всеки склад е главна. През тази врата се влиза в средното помещение на всеки склад, откъдето през други две врати – лява и дясна, се влиза в лявото и дясното помещение на склада. На складовете №№ 2 и 3 върешните врати не се затварят, тъй като в тези складове се съхраняваха само бойни припаси за различните видове оръжия, които бяха на въоръжение в полка. Както оръжието в оръжейния склад в града, така и бойните припаси в погребите, се числяха на офицера „завеждащ оръжието и химическото имущество“.

В лявата част на склад № 1 се съхраняваше инженерното и свързочното имущество, числяши се на командира на специалната рота на полка. В тази част на този склад се съхраняват в каси, херметически затворени, бойните дихатели за противогазовите маски.

В дясната част на същия склад се съхраняваха химическите облекла, противогазовите маски и химическите пръскачки „Фамоза“, които биваха нареждани на специални стелажи по „М“ поделения на полка. През четиредесетте години на двадесетия век в пехотните полкове бяха въведени в употреба следните химически предпазни средства: гумени химически облекла, състоящи се от качулка с очила, гащоризон, сако наметало, гумени ръкaвици и гумени ботуши. Противогазовите маски бяха три вида: противогазова маска тип „Дрегер“ – германска, противогазова маска тип „ДВФабрика“ – наше производство по германски лиценз и идентична по форма и устройство с първата. Тези два вида противогазови маски по време на употреба при бойна газова опасност се окомлектоваха с един и същи вид и модел бойни дихатели. Третият вид противогазови маски бяха тип „Хема“ и се окомплектоваха при употеба с нов вид боен дихател. Първите два вида противогазови маски бяха произведени от тъмно сив гумиран плат и с помощта на гумени ластични ремъчки плътно се прикрепваха към лицевата част на главата, а противогазовата маска „Хема“ бе произведена от сива гума и се зактепваше без ремъчки за главата. Противогазовите маски тип „Дрегер“ и тип „Хема“ при поход се носят от боеца в металически кутии, а противогазовите маски тип „ДВФ“ се носеха в бризентови торбички.

На съхраняването и опазването на химическото имущество се обръщаше сериозно внимание като цялото имущество ежегодно се проверяваше от специална за целта комисия, а очилата на противогазовите маски се почистваха със специални сапунчета и се подсущаваха с талк.

Както химическото имучество в склад № 1, така и бойните припаси в складове №№ 2 и 3, винаги се подреждаха по групи по вид и количество по „М“ поделения за военновременните подразделения на 15-и пехотен Ломски полк, 2-а дружина на 6-ти граничен полк, 2-а дружина на 6-ти етапен полк и оставашата в града допълваща дружина – всички при война се формират от мирновременния 15-и пехотен Ломски полк.

В приземните етажи на складове на № 1 и 3, също по „М“ поделения, бяха подредени бронеизтребителните оръдия, а такива имаше два вида – „Райнметал“ и „Шкода“, и количките за превоз на минохвъргачките за съответните роти ма полка.