БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 262 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==========================
No. 2985, Thursday, 30 April 2015
==========================
ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА ЗА БЪЛГАРИЯ ЗАПОЧНА ОТ БЕЛОГРАДЧИК
Царство България се включи в Общоевропейската война на 1 октомври 1915 г. Царството влезе в съюз с Централните сили – Германия и Австро-Унгария; този съюз после започна да се нарича Четворен съюз, защото към него се включи и Османската империя. Войната се водеше срешу силите на Антантата – Франция, Британската империя и Руската империя. Надеждата на България беще, че чрез войната нейният национален идеал – освобождението на Македония и обединението на българското племе, ще бъде постигнат.
Малко е познато, че сигналът за започване на военните действия е даден в 0.05 ч. на 1 октомври в Белоградчик. Ето:
Тогава командир на 15-и пехотен Ломски полк в Белоградчик е полковник Атанас Вапцаров. Ето полковник Вапцаров, няколко месеца преди започването на войната, на излет сред Белоградчишките скали.
В ожесточените боеве на Стойково бърдо – Райков суват, предмостие на Зайчарския укрепен пункт, нашият полк е дал скъпи жертви и между тях са офицерите: поручик Димитър Златарев, от Сливен, командир на 9-а рота, капитан Никола Рибаров, от София, командир на 11-а рота, подпоручик Ганчо Христов, от Варна, взводен командир в 10-а рота, подпоручик Йото Нинов, от с. Шишинци, взводен командир в 9-а рота и поручик Христо Цолов, от Белоградчик, командир на 12-а рота.
На снимката виждате погребението на тези герои в двора на черквата в с. Големаново, Кулско.
В една книга за историята на полка от 1939 г. може да се прочете:
„Когато, пътниче, минаваш край с. Големаново, не забравяй да се отбиеш в черковния двор, за да се поклониш пред четирите гроба на онези, които изпълниха своя дълг докрай към Цар и Родина и които знаеха защо умряха“.
Уви, това не може да се случи, защото белег за тези герои, двама от които са от нашия край, там вече няма. Както е показано в vidin online, в черковния двор има няколко частни паметника на военни лица, но те са от по-ново време. Надписите на тези паметници са еднотипни и не става ясно защо и къде са загинали тези военни лица. Може би става дума за боевете на Връщка чука през есента на 1944 г. – малка германска разузнавателна група „Хелер“ е преминала прохода и е заела гр. Кула, след което се е върнала на Връшка чука и е организирала отбрана – там боевете са били ожесточени с участието на български и съветски военни части.
Ивайло Цеков, модератор на vidin online, с големи усилия е успял да открие още един паметник на загинали войници при Стойково бърдо. Паметникът е на границата в Заставата при Големаново (днес изоставена и в разруха) – построен е през 1972 г. Този паметник не е в официалния списък на военните паметници на Министерството на отбраната и проучването на историята на неговото построяване представлява интерес. Надписът върху паметника може да се постави под съмнение, броят на загиналите войници – също. Не допускам, че под паметника има гроб на загинали войници, чийто имена не са известни- Министерството на войната е водило пълни списъци на загиналите български военни лица с означение на мястото, където те са погребани. А поставянето на червена петолъчка на мемориален знак от Първата световна война е повече от неуместно.
===========================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
Посрещането на Henry Baerlein в Белоградчик, 1918 г. Реч от балкона на старата аптека (аптеката на П. Ангелов).© J. Kenarlekdji
“Белокаменна чешма” в Горен Крупец – една от големите лозарски местности на Белоградчик (лозята на белоградчичани бяха заменени от голям лозов масив на ДЗС, който по-късно пропадна напълно)
====================
Sofia, 30 April 2015 © B.V. Toshev