БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 261 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==========================
No. 2984, Wednesday, 29 April 2015
==========================
ИМАЛО ЛИ Е ПЛЕЗИОЗАВРИ В БЕЛОГРАДЧИК
Да, имало е – това са хишници, живели в плиткото юрско море, които нямат аналог в сегашния животински свят. Глава с остри отровни зъби, много дълга шия, масивно туловище и къса опашка – вижте:
Чудовището от Лох Нес се рисува такова. Дали и “водният бик” от близкото Рабишко езеро не е такова животно.
Доказателството, че такива животни са живели в Белоградчик, е дадено от Лазар Филков, учител по естествена история, за известно време – директор на Държавната мъжка гимназия „Цар Симеон Велики“ във Видин, общественик.
Научното съобщение с това доказателство е публикувано съвместно с П. Бакалов в академичното издание „Природа“, год. III, кн. 1, 1954 г. – статия, която получихме от г. проф. дбн Златозар Боев, член на нашия Клуб.
Лазар Филков е добре познат в Белоградчик. Той има и други публикации на белоградчишки теми.
Проф. Боев ми изпрати и друго любопитно свидетелство – пътувала пощенска карта от учителя Лазар Филков, завел ученици от мъжката и девическата гимназии във Видин на екскурзия, до д-р Иван Буреш (1885-1980), директор на Царските природонаучни институти. Картичката е изпратена от Казанлък на 13 април 1936 г.
Д-р Иван Буреш, действителен член на БАН
Моите родители обичаха да говорят за ученическите си години в Белоградчик, Кула и Видин. Те помниха имената на своите учители и говореха с уважение за тях. От баща ми знам много случки с Лазар Филков (бай Лазар). Ето някои от тях: Лазар Филков изпратил баща ми да донесе някакво табло от дома му. Къщата на Филков била с голям двор с висока ограда. Тогава външната порта била заключена. За да стигне до входната врата, баща ми трябвало да прескочи оградата. Когато донесъл картата в клас, бай Лазар попитал: „как влезе“ – „наложи се да прескоча оградата“. Бай Лазар бил доволен: „затова теб изпратих – знам, че ако трябва и през комина ще минеш, но ще донесеш това, което искам от тебе“. Друга случка: урок за сталактити и сталагмити. Бай Лазар изпитва Виден Табаков, бъдещия прочут космически експерт в Америка (все още е активен и е с добро здраве) – „къде има сталактити и сталагмити“ – „в черквата „Св. Димитър““; Лазар Филков се ядосал много: „ако беше от влашките села – простено ти е, но ти идваш от Белоградчик – не са ли те водили в Магурата“. Когато баща ми станал офицер споделил с Лазар Филков, че още няма достатъчно пари да си купи сабя. „Иди при сина ми в София (също офицер) – той има две сабли и му кажи, че съм казал да ти даде едната“. Баща ми се е срещнал за последен път с Лазар Филков в София в дома на сина му, където старият учител бил много болен. Баща ми позвънил на вратата: „баща ми е много болен и каза никого да не пускам при него“: от вътре се чул слаб глас: „пусни го – този може да влезе“. Няколко дни по-късно бай Лазар вече не е бил между живите.
Има един малко известен факт от живота на Лазар Филков – той е бил привлечен за свидетел по делото на народния представител Иван Петров Недялков в Народния съд. Разпитът на свидетелите е проведен на 22 януари 1945 г. Свидетели по делото са били: Лазар Филков, на 60 год, Иван Велев, на 35 г., Райна Каменова, на 40 год. и Челеби Н. Пизанти, на 62 год. Всички показания на свидетелите са били в полза на обвиняемия. Народният съдът не е взел под внимание тези показания – Иван Петров Недялков е осъден на смърт.
===========================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
Най-ранната снимка на ученици с учителя си в Белоградчишкото училище в нашия архив, 10 май 1899 г. © G. Dimitrov
Пазарът в града, 1901 г. © G. Dimitrov
====================
Sofia, 29 April 2015 © B.V. Toshev