БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ

БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 256 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

=======================

No 2964, Wednesday, 15 April 2015

========================

The meteogram: Belogradchik

Д-Р МЛАДЕН НИКОЛОВ ОТ С. ЧУПРЕНЕ, БЕЛОГРАДЧИШКО

Ако в този Лист попитат от къде фройдизмът е проникнал в България, отговорът би трябвало да бъде ясен – от Белоградчик. Или по-точно: от с. Чупрене, Белоградчишко. Един от първите психоаналитици в България е Младен Нилолов, роден в с. Чупрене през 1881 г. Той е доктор по психология на Берлинския университет. В България е завършил Ломското педагогическо училище. През 1881 г. е роден и друг чупренчанин – Михаил Димитров – за него вече писахме в нашия Лист и за него се знае много и днес (починал е през 1966 г.). Той също е завършил Ломското педагогическо училище – познат е като психолог, философ и литературен критик. Той навярно е човекът с най-бърза академична кариера: поради обвързаността си с комунистическата партия, Михаил Димитров в една година е станал професор, академик и заместник-председател на БАН – годината е 1949.

Днес навярно вече няма никакъв спомен за личността и научното творчество на д-р Младен Николов, нито в Чупрене, нито в Белоградчик.

Не се знае кога и къде е починал, не разполагаме с негова снимка и много трудно се намират податки за неговите научни трудове. Един от тях, предназначен за по-широка публика, за първи път ще бъде представен в настоящето съобщение. Публикацията е в сп. Слънце“, бр. 7-8, 1921 год.

Дали причината за преекспонирането на единия (Михаил Димитров) и неглижирането на другия (Младен Николов) не е свързана със следния факт. През 1925 г. д-р Младен Николов е назначен за главен секретар на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

В миналото, в продължение на десетилетия, Университетът в София е имал успешна университетска структура, която в основната си част следва германската университетска традиция – университет се управлява от трима авторитетни хора, които обаче не са в служебна субординация един спрямо друг – ректор – университетски професор, който с научните си постижения дава лице на университета и се избира за срок от една година; следващата година той за приемственост ще остане в академичното ръководство като проректор; главен сектетар, който ръководи университетската канцелария; той не е пряко зависим от ректора, защото се назначава от министъра на народното просвещение; и квестор-началник финансово отделение – той се грижи за финансите на университета и се назначава от министъра на финансите.

Д-р Младен Николов е назначен за главен секретар на Университета през 1925 г. от тогавашния министър на народното просвещение – проф. Александър Цанков, известен икономист, когото комунистическата пропаганда демонизира като „кръволока Цанков“.

A Анри Бергсон (1859-1941) след напускането на академичната катедра е продължил да се радва на добро творческо здраве, за да стигне до там да получи Нобеловата награда за литература за 1927 г.