БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 254 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
===========================
No. 2939, Thursday, 19 March 2015
===========================
БИТКАТА ПРИ БЕЛОГРАДЧИК: РАЗКАЗ НА ЕДИН ВОЙНИК (ИЛЮСТРОВАНА ВОЕННА ХРОНИКА, НОВИ САД, 1913 Г.)
Окупацията на Белоградчик от сърбите през лятото на 1913 г. е малко позната на днешните белоградчичани страница от историята на града. За това събитие е писано няколко пъти в този Лист. Сега ще видим какво пише за тази сръбска победа в сръбската преса от времето на събитието.
Източник: Илустрована ратна кроника, 21 август (4 септември) 1913 г.
Превод: “Белоградчик е завоюван от части на Тимошката войска под командата на генералщабния полковник Вукоман Арачич. Един отряд на Тимокската войска под командата на запасния кавалерийски подполковник Джоко Джорджевич, в състав 18 дружини, 6 батареи и други малки части, е оперирал около Белоградчик заедно с отряда на полковника от пехотата Любе Митич с 3 дружини и една батарея. Тимокският отряд е атакувал от север и северозапад по главния фронт, изграден от 3 форта и 5 редута с безброй редове стрелкови окопи с уякчен профил и най-различни защитни преградни средства. Борбата се е водила отчаяно и кърваво.
Заемайки редут след редут и форт след форт с бункери и скорострелна артилерия, сръбският трети позив (старци), под ужасен огън на два пъти е отблъснат от фортовете, но на третата атака, независимо от дадените жертви, те са вдигнали сръбското знаме над форта.
С падането на третия и най-важен форт битката е била решена. Три бункера, 4 скострелни оръдия, безброй муниции, пушки, 6 кара (?) и други материали е пленила Тимокката войска на редутите и фортовете.
Победата над Белоградчик е най-хубавото цвете сред победите на храбрата сръбска войска, зашото тази битка е спечелена от нашите старци – истински отмъстители за Сливница.
Влизането на сръбските войски в Белоградчик е било триумфално. При влизането в града граждани, госпожи и госпожици са посрешнали командира на отряда. Една от госпожиците е поднесла на командира, подполковник Джордже Джорджевич, венец от чудни цветя в знак на покорството на града спрямо победителите.”
Този текст се различава силно от това, което българите са написали за това сражение. Защитниците (от 17-и пехотен Доростолски полк) са получили заповед да напуснат позициите при Белоградчик и да заминат към Видин. Населението в голямата си част е изоставило къщите си, бягайки през прохода „Столове“ на Венеца. Тези, които са останали в града, са крили децата си и особено момичетата по мазета и тавани – те били намазани със сажди, за да не ги харесат сръбските войници. Сърбите, след като разбрали най-после, че нямат противник пред себе си, влезли в града. Няколко дни по-късно те напуснали Белоградчик, отнасяйки със себе си всичко по-ценно, което намерили в града. Това е разказ, който често съм слушал от баба ми, която по време на тези събития е била деветнадесет годишна. Склонен съм да мисля, че нейният разказ на очевидец е по-достоверен от онова, което е написано в сръбския източник.
========================
IN MEMORIAM: A GALLERY
Паднали за Отечеството от 15-и пехотен Ломски полк – Белоградчик: втория ден войната
Подпоручик Стойчев е командир на картечния взвод: “куршумите съскаха около него, докато отстраняваше задръжката в картечницата… мерник 600 – заповяда подпоручика и когато отвори уста да произнесе втората част на командата, противников куршум улучи челото на едвам двадесетгодишния картечен взводен командир и не му даде да я довърши. Като сноп падна, за да не стане вече никога. Усмивката, която в сетния миг красеше младото му лице, застина завинаги върху него.”
Към двете снимки на хора, които вече ги няма, добавям и трета – за града, който остана в миналото и също е обречен на пълна забрава.
==========================
Sofia, 19 March 2015 © B.V. Toshev