БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 247 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
===========================
No. 2923, Thursday, 5 March 2015
===========================
ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ В БЕЛОГРАДЧИК
Текст: Александър Хараламбиев, 27 декември 2014 год. (машинопис)
Те започнаха бавно и трудно. В първите години след 1989-та влиянието на БКП беше още много силно, защото в бедните селища преобладава червеното мислене.
На 1 януари 1990 г. бях на гости у моя приятел от ученическите години Атанас Стригачев – Наско. Той е кандидат на визическите науки и доктор на философските науки. Има хубав апартамент в гр. София на ул. „Томпсън“ близо до Японския хотел. След като изпихме бутилка истинско френско шампанско, той ми каза, че организират нова партия с екологична насоченост, която се нарича Лелена партия – с лидер Александър Каракачанов. Предложи ми да намеря трима-четирима души за инициативен комитет и обеща да дойде в Белоградчик, за да организираме структурата на първата опозиционна партия в града. Като се завърнах в града поканих трима приятели – Александър Леонидов (син на фотографа Льонката, белогвардеец), Борислав Петров – Боби Дундурана и Кольо Гайдаров – техник в Общината. Решихме да свикаме учредително събрание на Зелената партия на 31 януари 1990 г. Събранието се проведе в Читалището при препълнен салон. Наско Стригачев запозна присъстващите с целите и програмата на Зелената партия. След това последва бурна дискусия. Нашите опоненти отправиха яростни нападки към Наско и към мен. Имената и подробностите ще спестя. В края на събранието 22-ма души се осмелиха да станат учредители на Зелената партия и така в града възникна опозиция на БКП. По-късно, художникът Никола Боянов Павлов – Коки, б. член на БКП (сега покойник), учреди структура на Социал-демократическата партия (Дертлиев). Създадоха се структури на БЗНС „Никола Петков“ и на Радикал-демократическата партия. На 17 май 1990 год. беше учреден Общински координационен съвет на СДС. Аз и Никола Боянов Павлов бяхме избрани за съпредседатели, а Димчо Петров от БЗНС – за секретар.
През есента на 1990 год. правителството на Андрей Луканов назначи в цялата страна Временни изпълнителни комитети. Това бяха местни органи на власт с представители на всични политически партии в съответното населено място.Те функционираха до 21 октомври 1991 год., когато бяха избрани първите демократично избрани органи на власт след 45-годишния тоталитарен режим.
Божидар Йоцов (1938-1998)
Предложенията за председателя, зам.-председателя, секретаря и членовете на Временните изпълнителни комитети се правеха на заседания на местните лидери на политическите партии. Като председател на СДС аз бях предложен за председател на ВИК. БКП беше решително против мене с неоснователни и обидни аргументи. Въпреки това аз бях предложен за председател, но правителството на Луканов върна предложението със заплаха, че ще назначат служебно стария Изпълком на червения Общински народен съвет. Тогава аз отстъпих председателското място на Владимир Живков, член на БКП, а аз останах заместник-председател на ВИК. За секретар беше избран Божидар Йоцов от БЗНС, ветеринарен лекар (сега покойник). С него имахме превес при решаване на проблемите на Общината, а Живков проявяваше разбиране и нямахме остри конфликти. През краткия мандат на ВИК от 4 октомври 1990 г. до 21 октомври 1991 г. беше извършено строителството на втория водопровод за гр. Белоградчик от водоизточник над с. Стакевци и с това се сложи окончателно край на безводието в града. Сградата на бившия Военен клуб с решение на ВИК, одобрено от председателя, беше отнета от Пенсионерския клуб и предоставена на СДС. Чувствах се неудобно поради недоволството на пенсионерите, които бяха преместени в едно малко помещение в хотела на „Балкантурист“. По мое настояване бяха отделени средства от общинския бюджет и за кратко време се монтира сглобяема сграда, в която и до днес се помещава Пенсионерския клуб.
Пенсионерският клуб
През есента на 1991 год. се проведоха едновременно избори за парламент и местни органи на власт. Кандидатите за кмет на града бяха двама – инж. Борис Николов от БСП и моята скромна личност от СДС.
Синята бюлетина, Белоградчик, 1991 г.
С моя конкурент ороведохме публичен диспут в салона на Читалището. От залата ни зававаха въпрос, на който трябваше да отговорим двамата. Спомням си, че един седесар – Славчо арматуриста от с. Боровица ни попита така: „Борко, ако те избереме, а правителството е от СДС, какво ще прави‘?“ „Сащо, ако те избереме, а правителството е от БСП, какво ще правиш?“ Борис Николов отговори, че ако бъде избран, а правителството е от СДС, ще се опита да работи с това правителство и ако не получава съдействие ще си подаде оставката. Аз отговорих, че ако бъда избран, а правителството е от БСП, няма да си подам оставката, защото това ще бъде предателство към избирателите, които са ми гласували своето доверие. Общо взето при диспута аз наддумах моя опонент, но на изборите аз получик 2100 гласа, а той получи 4000 гласа и стана поредния кмет на Белоградчик от БСП. И едва в края на второто хилядолетие през есента на 1999 г. беше избран за първи път кмет на Общината от СДС – Емил Евгениев Цанков, който по-късно спечели и втори мандат, но вече като „независим“.
======================
IN MEMORIAM: A GALLERY
Миленко Попов, председател на Белоградчишкия окръжен съвет, 1879, народен представител от Белоградчик в Учредителното народно събрание, 1879 г.
Цеко Панов, народен представител от Белоградчик в Учредителното народно събрание, 1879 г.
Към двете снимки на хора, които вече ги няма, добавям и трета – за града, който остана в миналото и също е обречен на пълна забрава.
На излет в “Долен Крупец” – първата жена вдясно е жената на Льонката – пред нея са децата й (едното от тях е Александър Леонидов)
==========================
Sofia, 5 March 2015 © B.V. Toshev