БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 247 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
===========================
No. 2922, Wednesday, 4 March 2015
===========================
ОТЗИВ ЗА КНИГА НА МИХАИЛ ДИМИТРОВ (1920)
Михаил Димитров Дафинкичев (1881-1966) е от с. Чупрене, Белоградчишко. Завършил е Ломското педагогогическо училище, след което е следвал философия в Софийския университет.
Има два етапа в жизнения път и творчество на Михаил Димитров. В първия етап той има бавно научно развитие, завършено през 1941 г. с академичната позиция „частен доцент“ в Софийския университет. Вторият етап започва през 1947 г.- през 1949 г. е станал професор в Софийския университет, едновременно с това е станал академик и подпредседател на Българската академия на науките. След 1956 г. е оглавил Института „Ботев – Левски“ на БАН. Това бързо движение нагоре по академичната стълбица е станало възможно с декларацията му, че още от 1920 г. е бил член на Българската комунистическа партия. Днес в Чупреме има запазен спомен за акад. Михаил Димитров – основното училище в Чупрене носи неговото име.
Несъмнено Михаил Димитров има съществен принос в популяризирането и изследването на делото и творчеството на Христо Ботев. По-долу ще прочетете неподписан отзив за неговата първа книга за Христо Ботев, публикувана в издателството на Иван Площаков (химик и издател) през 1919 г. (сп. „Слънце“, кн. 15-16, 25 януари 1920 г.).
Впрочем Белоградчик има пронос в изследванията върху Христо Ботев. Известен е и първия роман за Христо Ботев на белоградчишкия писател Георги Савчев (1883-1949).
======================
IN MEMORIAM: A GALLERY
Пенчо Димитров Черковски (1847-1917), първият българин – Белоградчишки окръжен началник (1879)
Никола Атанасов Живков (1847-1910), секретар на Белоградчишкия окръжен началник, оженил се е в Белоградчик, автор на “Шуми Марица”, национален химн на Царство България
Към двете снимки на хора, които вече ги няма, добавям и трета – за града, който остана в миналото и също е обречен на пълна забрава.
1940 г.
==========================
Sofia, 4 March 2015 © B.V. Toshev