БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 246 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
===========================
No. 2911, Monday, 23 February 2015
===========================
ПОСЕЩЕНИЕ НА МИНИСТЪР СТОЯН ОМАРЧЕВСКИ В БЕЛОГРАДЧИК (1921 И 1922 Г.)
Източник: Сп. „Училищен преглед“, год. XX, 1921 год.; Сп. „Училищен преглед“, год. XXI, 1922 год.
Несъмнено белоградчишкото гражданство е посрешнало и двата пъти Стоян Омарчевски (1885-1941), министър на народното просвещение, с въодушевление поне по две причини. Първата е, че Стоян Омарчевски тогава е бил избран за народен представител от Белоградчишката околия. Втората е, че Стоян Омарчевски е бил учител в Белоградчик в годините преди Балканската война (снимката на Омарчевски, която прилагаме тук, е от тези години). В годините на престоя му в Белоградчик той е другарувал с Павел Стоянов, също учител и поет. Омарчевски е ценял високо поетичната му дарба. А Павел Стоянов е брат на баба Ката, жената на Йосиф Кенерлиджи и майка на Люси и Роза Кенерлиджи. Павел Стоянов е бил ранен от шрапнел при с. Магарево, Битолско – след войната е боледувал и малко след края на войната е починал, оставяйки вдовица Олга и невръстен син, който, обаче, на пет годишна възраст, също е починал.
19 юли 1921 г.
5 май 1922 г.
Големите реформи в българското образование се свързват най-често с имената на Никола Мушанов, Стоян Омарчевски и Александър Цанков. Приносът на Стоян Онарчевски за развитието на родното образование и просвета наистина е много голям – въведено е задължителното прогимназиално образование, променени са учебните програми (по-малко книжен материал, повече практически умения), построени са над 1200 нови селски училища, гласуван е закон за освобождаване от данък на учебната и детската литература. Стоян Омарчевски е инициатор и организатор на всенародното честване на народния поет Иван Вазов; той е инициатор на празника на народните будители. Тези заслуги, обаче, през 1944-1945 г. не са взети под внимание и Стоян Омарчевски, починал на 9 март 1941 г., е привлечен като подсъдим в Народния съд в неговия втори състав затова, че на 1 март 1941 г. е „въвлякъл България във война със СССР и демократичните народи“ в качеството му на народен представител в XXV обикновено народно събрание. Четох писмото на назначения адвокат в този процес: там пише, че Стоян Омарчевски е бил народен представител от февруари 1940 г. до 9 март 1941 г., но, поради изостреното му заболяване, завършило с фатален край, практически не е изпълнявал задълженията си в Народното събрание, а няма и какво да му бъде конфискувано (обичайна практика в Народния съд), защото през 1943 г. къщата му на ул. „Цар Шишман“ 7 е била напълно разрушена от паднала бомба.
Представените в началото на настоящето съобщение две факсимилета поставят няколко въпроса. „Милин камък“ разбира се е „Мислен камък“. За мен е новост това, че е искано построяването на теснолинейка от Дреновец към Белоградчик, но коя е упоменатата крайна гара Бакалец? Дали наистина в града е имало коларо-железарско училище или става дума за Столарското училище?
========================
IN MEMORIAM: A GALLERY
Вълчо Йорданов (1921-1944), от с. Рабиша, Белоградчишко, герой на 15-и пехотен Ломски полк, като ученик в Държавното практическо-професионално столарско училище в Белоградчик, 1943 г.
Борис Нинков (1941-2012), от с. Салаш, Белоградчишко, завършил е Белоградчишката гимназия, писател
Към двете снимки на хора, които вече ги няма, добавям и трета – за , града, който остана в миналото и също е обречен на пълна забрава.
Ханчето при “Ден година храни” – част от надписа от ранния комунизъм още се вижда на скалата
==========================
Sofia, 23 February 2015 © B.V. Toshev