БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 243 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 2832, Tuesday, 23 December 2014
==============================
ТЕКСТ НА МИШО ХАДЖИЙСКИ (1942 Г.)
Имало е, има и сега, хора от Белоградчик или свързани с града, които са хора на перото – те са оставили проза, поезия и журналистика. Имаме и професионални писатели, оставили диря в литературната история на България – в миналото Георги Савчев (1883-1949) с романа „Христо Ботев“, друга проза, поезия и литературна критика, в настоящето Валентин Качев, член на два творчески съюза – писателския на Русия и писателския на България. Професионален писател е и Мишо Хаджийски (1916-1944) – съвременната литературна критика го определя като „таврийския Йовков“. За Мишо Хаджийски подробно е писано в нашия лист. С голяма група българи от Таврия той се в върнал в Родината, в Белоградчик се е оженил за нашата съгражданка Савка Николаева. Венчалният обряд е бил в старата черква „Св. Троица“ на с. Боровица под Боровия камък (вижте снимката с младоженците и младия кум Иван Орешков, син на майор Орешков – командир на дружина в 15-и пехотен Ломски полк (сега д-р Иван Орешков, сърдечен лекар, живее в София).
Когато милиционерите са дошли да го арестуват за втори път в „дървената“ къща, където семейството на Хаджийски е живеело – къщата срещу новата казарма, която вече не съществува – (първият път е освободен с протекцията на Тодор Павлов, тогава регент на България), Мишо Хаджийски се е самоубил с изстрел от пистолета си. Прочетете разказа по-долу, за да разберете, че за него не е имало друг избор.
========================
Sofia, 23 December 2014 © B.V. Toshev
Leave a comment
Обратна връзка: бележки, впечатления, допълнения ?