МЕДИЦИНА И МЕДИЦИ В БЕЛОГРАДЧИК
Д-Р СТЕФАН АЛЕКСАНДРОВ СТЕФАНОВ (1910-1964)
Д-р Стефан Стефанов е син на д-р Александър Стефанов и баща на д-р Сашко Стефанов – една фамилия с повече от сто години присъствие в Белоградчишкото здравеопазване.
Стефан Александров Стефанов е роден на 11 март 1910 г. Завършил и Видинската мъжка гимназия, след което е заминал да следва медицина в един от водещите в Европа медицински университети – този на Монпелие във Франция.
Погледнете тази снимка – не е ли вълнуващо, че през тази врата е минавал и студента Стефан Стефанов.
Връщайки се в България, д-р Стефанов е работил известно време съвместно с баща си д-р Александър Стефанов.
Ето документът, който удостоверява лекарката му правоспособност. Обърнете внимание на подписа в този документ – д-р Руси Радков, по-късно професор във Висшето училище за телесно възпитание и един от основателите на противотуберколозния диспансер в Радунци.
В Белоградчик д-р Стефанов среща бъдещата си съпруга и майка на двете му деца – Александрина Стефанова (р. 1941 г.), завършила Инженерно-строителния институт, сега Университет за архитектура, строителство и геодезия и д-р Сашко Стефанов Стефанов (р. 1943 г.), известен хирург, доскоро управител на Белоградчишката болница.
Зинка Димитрова Кърпарска е дошла по обява в Белоградчик за зъботехничка при д-р Савчо Савчев, син на Никола Савчев и д-р Александър Петров, брат на композитора проф. Георги Димитров.
Известно време д-р Стефанов работи като участъков лекар в с. Вълкова слатина, сега Д-р Йосифово и в с. Ружинци.
В този период д-р Стефан Стефанов проявява особен интерес към гръдните болести и туберколозата – бич за българското население, особено за онези, които принадлежат към по-бедните социални слоеве. Затова д-р Стефанов след нужната специализация започва работа в тубдиспансера в Неврокоп. Тук го заварва войната – д-р Стефанов е мобилизиран, но след раняване той се завръща към обичайната си работа.
След смъртта на баща си д-р Александър Стефанов, д-р Стефан Стефанов се завръща в Белоградчик. В града той организира противотуберколозен диспансер и остава негов началник до ненавременната си кончина през 1964 г.
Диспенсерът бе в старата болница, първоначално Държавна третокласна болница, построена през 1911 г.
За народополезната си дейност д-р Стефанов е награждаван с медал за трудово отличие и е бил обявен за отличник на Министерството на народното здраве и социалните грижи (така се е наричало здравното министерство по това време).
Д-р Стефан Стефанов остави незаличими спомени сред белоградчишкото гражданство. По-старите белоградчичани го помнят и като запален рибар. Поклон пред светлата му памет!
Бележка: повечето от показаните тук снимки са изпратени от сина на д-р Стефан Стефанов – д-р Сашко Стефанов.
========================
Б. В. Тошев, 12 март 2013 г.