БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 315 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
Knowledge gives life to the soul
===================================
No. 3594, Tuesday, 4 October 2016
===================================
Минчо Маринов
ПУБЛИЦИСТИКА: ГЕОРГИ САВЧЕВ (НАШИТЕ СПИСАНИЯ, 1921)
Георги Савчев
Изследванията върху богатото, но напълно забравено литературно творчество на белоградчишкия писател Георги Савчев (1883-1949) не е приключило. Той е писал във всички жанрове – поезия, проза, драма, литературна критика, приключенска литература, литература за деца. Писал е и публицистика и преди време дадохме примери от този жанр. Днес към тези примери ще добавим още един: „Нашите списания“ – статия, представена под главата на литературния вестник „Нова комедия“ (бр. 29, 9 септември 1921 г.).
Редактор на това авторитетно издание е Стефан Гендов (1889-1951), литературен и театрален критик, виден представител на модернизма в литературата (какъвто впрочем е и Георги Савчев – от индивидуализъм, през символизъм към модернизъм, но на основата на народностната традиция и с подчертана симпатия към бедните и онеправданите).
Стефан Гендов
Поради лошото качество на оригинала, от който са направени факсимилетата по-долу, след тях е дадено и съдържанието на цялата статия с осъвременен правопис (обърнете внимание на правописа на оригинала – той следва правописната реформа на земеделското правителство и Стоян Омарчевски от 1921 г., отменена три години по-късно и отново въведена в още по-радикален вид през 1945 г.).
НАШИТЕ СПИСАНИЯ
Те приличат на еднодневките: раждат се и умират, без да са съзнали своя живот. Ония от тях, успели да превъзмогнат нашата действителност, радват се на по-дълги дни, за да умрат един ден тъй безшумно, както са се родили.
Едни търсят причините за тоя ефимерен живот в некултурния уровен на нашия читател; други – в мизерните условия на писателите, а трети отправят стрелите си срещу всичко, спъващо развоя на родното ни изкуство.
И едните, и другите са прави, обаче, същността никой не прозира: никой не съзнава, че нашият литературен живот е миниатюрен; литературните ни сили – разпокъсани, защото амбициите са големи, разпъват рамката на писателската условност.
Всеки писател у нас е и редактор на списание; всеки критик е и ментор в своя кръжок. По тоя начин са се създали враждебни литературни лагери. Те живеят не за да служат на изкуството, а за барикади на една шепа, с уязвени амбиции, хора.
По тоя начин у нас се е култивирала и литературната безхарактерност. И когато редакторите им се нахвърлят върху публиката, задето ги посреща с тъпо равнодушие, никой не търси причините за злото в себе. Никой не си е създал за самоцел да служи достойно в храма на изкуството, а да въздига личности, да събаря ценности и поощрява посредствеността.
Една от причините за тая безпътица се крие в анемичната и безидейна критика, явила се наготово и в услуга на короновани литературни величия.
Тая жалка критика, сляпа за истинските доспехи в изкуството, още не е дораснала до съзнанието, че преди да поеме самостойно кормилото на нашата художествена мисъл, трябва да очисти пътя, да разсее мрачините, където обитават тъмни сили и да посочи спасителния бряг, за да не се лута творческата ни мисъл в хаоса на противоречията.
И докогато не се проникнат от това съзнание и писатели, и критици, дотогава повечето от нашите списания ще влачат едно печално съществувание: ще умират тъй незабелязано, както са и живяли.
=============================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
Демократическата партия в Белоградчик и околията (1921 г.)
Лукан Балъкчиев (1885-1945), фелдшер, бил е фелдшер в Чупрене в годините 1921 – 1922, погребан е в с. Бела, Белоградчишко
credit: belahistory
Надпис под съвременна мазилка на сграда на главната улица (снимка: Светлана Антова)
Фотографското ателие на Леонид Миронишченко
Леонид Иванович Миронишченко е пристигнал в Белоградчик с белите руски войски през 1921 г. Той бе известен като „Льонката“ и всички го познаваха като най-добрия фотограф на града.
Роден е на 19 януари 1901 г. в гр. Евпатория, Таврическа губерния, Крим. Военен виртуозен музикант с подчертани креативни способности. Льонката се помни в града с неговия безспорен принос в културния живот на Белоградчик. Почина в Белоградчик на 29 октомври 1984 г.
==============================
Sofia, 4 October 2016 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)