ИСТОРИЯТА НА ЕДИН КОНФЛИКТ МЕЖДУ ПЪРВИТЕ ХОРА НА БЕЛОГРАДЧИК (1879-1880) – ПЪРВА ЧАСТ

БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 314 subscribers

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

Knowledge gives life to the soul

===================================

No. 3611, Wednesday, 19 October 2016

==================================

The meteogram: Belogradchik

Георги Терзиев. Село Горни Лом Белоградчишко (картина от изложбата в Лондон, 2016 г.)

ИСТОРИЯТА НА ЕДИН КОНФЛИКТ МЕЖДУ ПЪРВИТЕ ХОРА НА БЕЛОГРАДЧИК (1879-1880) – ПЪРВА ЧАСТ

Административната власт в Белоградчик след края на руското управление е била разделена между четирима българи – Белоградчишкият окръжен началник Пенчо Черковски, неговият секретар Никола Живков, председателят на Белоградчишкия окръжен съвет Миленко Попов и кмета на града Савчо Василев. Много скоро между първите трима възникнала непреодолима неприязън. Разбойници ограбили на час и половина път от Белоградчик изселници турци и това дало повод на Никола Живков и Миленко Попов с поредица от действия и лъжесвидетели да злепоставят Пенчо Черковски, обвинявайки го в присвояване на част от задигнатите от разбойниците пари след тяхното залавяне. Турците са белоградчишките граждани Осман-Делбер Алиев, Осман ага, „едно турче талигаджийче и жените на първите двоица“. Появила се и анонимна клеветническа статия в русенския вестник „Телеграф“, за която би могло да се предположи, че е написана от Никола Живков. Омерзен от всичко това в средата на 1880 г. Пенчо Черковски дал оставката си, напуснал Белоградчик и публикувал в София в собствената си печатница книгата „Опровержение на една клевета“.

Пенчо Димитров Черковски (1847-1917) е от Дряново. Той е участник във Втората българска легия 1867-1868 г. Учил е в морско училище в Лондон и след това е следвал технически науки в Берлин. Революционер и страстен русофил – в по-късно време е участник в детронирането на княз Александър Батенберг и в Русенския бунт срещу Стамболов. Емигрирал в Русия, той се е върнал в България след падането на Стамболов.

Никола Атанасов Живков (1847-1910), от Търново, е български просветен деец, брат на Георги Живков (1844-1899) и на социалистическата активистка Вела Благоева (1858-1921). През 1876 г., по време на Сръбско-турската война, той създава песента „Шуми Марица“, която по-късно с текст на Иван Вазов става държавен химн на Царство България.

Как Никола Живков е попаднал в Белоградчик? Никола Живков е препоръчан за секретар на Белоградчишкия окръжен началник Пенчо Черковски, който не го е познавал иначе освен по име, от началника на Рахово Токмачев. В този момент последният е бил съветник на Видинския губернатор генерал Иван Кишелский. Генерал-майор Иван Карлович Кишелский (1826 – 1880) е бил губернатор във Видин и после във Варна; по произход е българин от Котел. Задачата на Никола Живков е била да води канцеларията на окръжния началник в Белоградчик. Той, обаче, не е вършил това. Ето какво е написал Пенчо Черковски за Никола Живков: „Няколко време след назначението на Н. Живков за секретар, той започна да се показва недоволен от службата си, имаше претенции да стане началник, в следствие на което той започна често да се прави на болен и да не дохожда в канцеларията, за което аз му направих забележки няколко пъти с надеждата, че ще се поправи.“ Никола Живков се е оженил в Белоградчик и тогава положението още повече се влошило. „Н. Живков започна да оставя по-често в дома си като младоженец, по-често боледуваше и канцеларските дела лежаха изцяло върху мене. … Той отговаряше да не се загледвам толкова, защото не бил роден за канцелария, но за списател и че тази длъжност приел само за да се прехрани за няколко време. Аз не се плашех от работа, управлявах си канцеларията и без него.“ … „Аз живеех в зданието на самото Управление в града и моята канцелария беше винаги и за всекиго отворена.“

Миленко Христов Попов е роден в гр. Берковица, където е завършил прогимназиалното си образование, а класно училище е завършил във Видин. В Белоградчик той е председател на окръжния съвет. След 1907 г. се премества да живее в Лом, където е член на адвокатската колегия в града. В Уредителното събрание от 1879 г. е в групата на консерваторите.