НАУЧНАТА КРИТИКА (МИХАИЛ ДИМИТРОВ, 1941 Г.)

БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 315 subscribers

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

Knowledge gives life to the soul

===================================

No. 3556, Friday, 2 September 2016

===================================

The meteogram: Belogradchik

Художник: Страхил Титиринов (1905 -1961), “Белоградчишки скали”, 1946 (публикация в сп. “Седмица”)

НАУЧНАТА КРИТИКА (МИХАИЛ ДИМИТРОВ, 1941 Г.)

Научната критика е важен компонент на световната наука. Съществуват специализирани научни журнали, които публикуват единствено критични отзиви за новоизлезли книги. Много други първични научни списания имат своите book review секции, където независими автори правят критични обзори на книги, посочвайки техните силни и слаби страни. Тези публикации имат статута на другите научни публикации. В днешна България такъв начин на документиране на научната критика не присъства. В някои списания с по-широк профил се появяват кратки отзиви за нови научни книги, но това са или анотации на тези книги, взети от техните издателства, или приятелски поръчкови съчинения, с които се рекламират книгите и се хвалят техните автори.

Разбира се не винаги е било така. В миналото, отдавна забравено, е имало практиката рецензиите за заемане на академичните длъжности да бъдат публикувани. В Годишника на Софийския университет от годините преди 1945 г. има много такива примери. Това е добра практика, която дава публичност на критичните бележки към творчеството на даден автор и това задължава рецензентите с по-голяма отговорност да се отнасят към своите оценъчни дейности.

Друга, широко прилагана практика в миналото, е засегнатите автори да публикуват цели критични книги, където представят в подробности своите аргументи срешу научна критика, оценена от тях като тенденциозна и злонамерена. Езикът на тези книги, често груб и саркастичен, в наши дни е изненада за хората на науката. Не че в на четири очи или в тесен кръг такъв езин не се използва, но днес учените са научили уроците на близкото минало, че публичните обиди спрямо други хора и особено спрямо хора от научната йерархия, могат да имат неприятни кариерни последици. Конформизмът задълго стана жизнена позиция на голяма част от българската академична общност и неговите рецидиви още тровят българския научен живот.

Читателите на Белоградчишкия ежедневен илюстрован лист днес ще имат възможност да се запознаят с откъси от такава книга. Авторът е Михаил Димитров, от с. Чупрене, Белоградчишко, чието научно творчество от няколко месеца тук е обект на внимателно проучване и представяне. Научната област на книгата е водеща за този автор – не експерименталната психология, в която Михаил Димитров има редица по-ранни публикации, а Христо Ботев с неговото творчество и жизнен път – област, в която Михаил Димитров има репутацията на безспорен познавач. Книгата със заглавие „За литературното наследство на Христо Ботев“ е публикувана в „Нов свят“ през 1941 г. Обект на критика в тази книга е Александър Бурмов, който, според Михаил Димитров, е допуснал грешни интерпретации на делото на Христо Ботев и неправомерно е направил критични бележки спрямо творчеството на самия Михаил Димитров.

Михаил Димитров

Александър Бурмов

Паметник на Александър Бурмов във Велокотърновския университет

Александър Бурмов (1911-1965) днес има репутацията на стойностен български историк. В годините, когато Михаил Димитров (1881-1966) е достигнал върховете на българската научна администрация, и Александър Бурмов има впечатляващо развитие – професор и ръководител на Катедрата по история на България и Византия в Софийския университет (1947-1965), основател и главен редактор на „Исторически преглед“, член-кореспондент на БАН (1958 г.), първи ректор на Великотърновския университет.

Днешното съобщение съдържа три извадки от книгата: „Предговор“, „Предварителни бележки“ и „Г-н Бурмов като редактор на Захари Стоянов“. Накрая ще видите едно писмо, дадено в края на книгата като приложение – то дава красноречива представа за буйния характер на Христо Ботев – негова личностна черта.