Дърворезба от Радко Раденовски, учител в Промишленото училище (1951 г.)

БЕЛОГРАДЧИШКАТА ПЕДАГОГИЧЕСКА СЕМИНАРИЯ С ДИРЕКТОР СИМЕОН ХРИСТОВ (1879 Г.)

След Руско-турската освободителна война в България се установява руско окупационно управление, уредено чрез Санстефанския предварителен договор. Българската територия се заема от руски окупационен корпус в състав 6 пехотни и 2 кавалерийски дивизии – 50 000 войници, издръжката на които се поема от българската страна (чл. 8), а България плаща и годишен данък на Русия. Във времето на окупацията България се управлява от руски императорски комисар – генерал – губернатор княз Александър Дондуков-Корсаков (1820-1893). Това двугодишно временно руско управление трябва да подготви провеждането на Учредително народно събрание, което да приеме конституция и княз на новата васална на Отоманската империя държава – Княжество България.

Княз Александър Дондуков-Корсаков

В Руското временно управление има Отдел за народно просвещение и духовни дела и той е поверен на професора (1876) от Харков Марин Дринов (1838-1906) – от 8 май 1878 г. до 5 юли 1879 г. Марин Дринов двукратно е бил председател на Българското книжовно дружество (сега БАН) – първият път в годините 1869 – 1882, наследен от Васил Стоянов (1839-1910) и вторият път през годините 1884-1894, наследен от Васил Друмев (1840-1901).

Проф. Марин Дринов

Преценявайки ролята на учителите за духовното издигане на българите, Марин Дринов решава да открие три държавни класни педагогически семинарии за подготовка на нови учители. Такива били открити в началото на учебната 1879/1880 г. в градовете Белоградчик, Дупница и Хаджи-Оглу Пазарджик (Добрич). За директор на семинарията в Белоградчик Марин Дринов изпратил човек, когото познавал и комуто имал доверие. Така на 1 юни 1879 г. директорът на Белоградчипката педагогическа семинария Симеон Христов (1862-1902), от Пирот, пристигнал в Белоградчик и встъпил в длъжност.

Симеон Христов

Следва биографичен разказ за Симеон Христов, който в наши дни е напълно забравен. Той е публикуван в рубриката „Педагогически дейци и творци“ на сп. „Българско училище“, кн 8, май 1931 г.

Автор на горния биографичен текст е Иван Тодоров Бракалов (1859-1933), учител, инспектор, училищен директор, завършил педагогика в Загреб и после следвал в Женевския университет.

Иван Бракалов

Фактите, които съобщавам в днешното издание на Листа, не са познати на Белоградчишката общественост. А те са с изключителна важност. В историята няма „ако“, но нека все пак кажем – ако Второто народно събрание не бе взело решение да премести училището в Цариброд, където то смени статута си, а накрая и Цариброд вече не е български град, Белоградчик можеше да се развие като важен педагогически център – знае се, че повечето от педагогическите училища се развиха в институти, които в наше време станаха университети. Така още в тези далечни години Белоградчик можеше да се развие като университетски град. Знае се, че 116 години след създаването на Белоградчишката педагогическа семинария Белоградчик за кратко все пак стана университетски град. Най-водеща роля в реализацията на този проект имаше проф. дмн Веселин Берисов, сега почетен гражданин на Белоградчик. Това бе лелеяна мечта и за нашия възрожденец доц д-р Емил Павлов (1943-2009). За жалост само след година тази инициатива се провали и причините за това са две. Появиха се пречки от нормативно естество, но това не е основната причина, защото имаше възможности за преодоляването на тези законови пречки. Главната причина за провала е в липсата на ефективна подкрепа и интерес, както от отговорните фактори в града, така и от населението на града в неговата цялост. Отдавна се чувства загубата в градското население на усещането за хоризонт и перспектива – белег за подтискане на гражданската отговорност и изчерпване на интелетуалния ресурс на гражданите. Нашият Лист дава много примери за богат духовен и обществен живот в Белоградчик в миналото, така че ни остава надеждата, че това положение в бъдеще ще се промени – на това песимистите, опортюнистите и безродниците навярно ще кажат „може би, но надали“.

Днес започва Новата учебна години – Честито! – на учителите, учениците и гражданите.

=================================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

В-к “Витоша”, 17 август 1979 г.

Килийното училище в с. Рабиша, Белоградчишко

Белоградчишкото училище (1901 г.) е построено на мястото на изгорелия през Сръбско-българската война турски конак.

=====================================

Sofia, 15 September 2016 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)