ДВЕ ТЕЛЕГРАМИ ОТ БЕЛОГРАДЧИК ОТ ВРЕМЕТО НА СРЪБСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА 1876 Г.


БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ 

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 313 subscribers

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

Knowledge gives life to the soul

===================================

No. 3518, Tuesday, 2 August 2016

===================================

The meteogram: Belogradchik

Веселин Стайков (1906-1970)

ДВЕ ТЕЛЕГРАМИ ОТ БЕЛОГРАДЧИК ОТ ВРЕМЕТО НА СРЪБСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА 1876 Г.

На 18 юни 1876 г. княз Милан от Сърбия и княз Никола от Черна гора започват война с Турция за освобождаването на Босна и Херцеговина. Във войната към сръбските и черногорските войски се присъединават много български доброволци – четите са главно от Белоградчишко и Видинско. В сръбската войска има и руски доброволци – Моравската армия (около 40000 войници) е под командата на генерал Михаил Черняев, ветеран от Кримската война. В нашия край загива майор Киреев, командир на Кадъбоазкия отряд.

В тазгодишния ми престой в Англия през месеците юни и юли намерих две телеграми, в които се споменава това, което през м. август 1876 г. се е случило в Белоградчик. Мисля, че тези документи не са познати в България и в нашия Лист те ще бъдат публикувани за първи път.

В тези текстове се говори, че голям брой сръбски селяни – мъже, жени и деца, бежанци от ужасите на войната, са пристигнали в Белоградчик, търсещи закрила от тамошния турски гарнизон. Те са заявили, че остават поданици на Султана и след войната биха искали да се върнат по родните си места. Каймакамът на Белоградчик е получил заповед да им окаже пълно гостоприемство като е бил задължен редовно да им осигурява всичко необходимо за нормален живот.

Сраженията в тази война наистина са били много ожесточени и населението е страдало от тях. От турска страна са участвали нередовни военни части – башибозуци, които са били вън от контрола на редовните войски и от тях населението е страдало много. Ето четири гравюри от руското списание „Нива“ за сражения, състояли се близо до нашия край – боят при Бабина глава, боят при Велики извор и боят при Княжевац. Последните две гравюри показват действията на турските башибозуци по българските села.

Главен персонаж в горните телеграми е сър Хенри Елиот, посланик на кралица Виктория в Константинопол. Кралица Виктория (1819-1901) е начело на Обединеното кралство от 1837 г. до смъртта си през 1901 г. Тя е дъщеря на принц Едуард, четвърти син на крал Джордж V, а майка ѝ е Виктория фон Сакс-Кобург Заафелд. Женена е за своя първи братовчед принц Алберт Сакс-Кобург Гота. В тази епоха, известна като „викторианска“, Британската империя е в разцвета си.

Сър Хенри Джордж Елиот (1817-1917) е потомствен английски аристократ. Има много сведения за неговата дейност като посланик в Констатинопол. Той е между главните фигури на конференцията в Константинопол от 1876 г., с която завършва Сръбско-турската война. Сърбия търпи поражение във войната и статуквото преди войната се възстановява, Черна гора не признава мирния договор от Констинопол и продължава военните действия. От руска страна в конференцията участва генерал Николай Павлович Игнатиев, руският посланик в Константинопол.. Ето карта от тази конференция, която очертава границите на България в състава на Отоманската империя.

Конференцията в Константинопъл, 1876 г. (в средата – английският посланик Елиот и руският посланик Игнатиев)

=========================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

около 1905 г.

около 1930 г. credit; Yurukov

=========================

Sofia, 2 August 2016 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily

 


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *