===================================

No. 3531, Thursday, 11 August 2016

===================================

Картината е намерена в Интернет, но авторът не е посочев (знае се, че е от България)

ГЪДЕЛИЧКАНЕТО КАТО ПРЕДМЕТ НА ОПИТНАТА ПСИХОЛОГИЯ: МИХАИЛ ДИМИТРОВ, 1931 Г.

акад. Михаил Димитров

С. Чупрене, Белоградчишко, е дало редица учени на България, работили в различни области на науката. Някои от тях са получили значими научни резултати с непреходно значение в науката. Между тях непременно трябва да смоменем двама, за които вече е писано в този лист: Младен Николов и Михаил Димитров. В жизнения и научния път на Младен Николов (1881 – ?) и Михаил Димитров Дафинкичев (1881-1966) има прилики, но има и съществени отклики. И двамата са родени в с. Чупрене, Белоградчишко. И двамата са родени в една и съща година– 1881 г. И двамата са учили в Белоградчишкото училище. И двамата са продължили образованието си в Ломското педагогическо училище. И двамата имат високо академично образование – Младен Николов е завършил психология в Берлинския университет и е доктор на този университет; Михаил Димитров е учил философия в Софийския университет, където се е дипломирал през 1908 г. (при затварянето на Университета през 1907 г. е продължил следването си в Загреб и Берн). Докато д-р Младен Николов никога не е имал академична кариера и е работил като гимназиален учител в София, за да завърши активния си жизнен път в Белоградчик като учител и директор на Белоградчишката гимназия (1947 г.), Михаил Димитров има академична кариера – през 1921 г. той е станал асистент по експериментална психология в Историко-филологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 1941 г. е избран за частен доцент там.

След установяването на комунистическата власт в България кариерата на Михаил Димитров се е развила изключително бързо: през 1946 г. той е избран за извънреден доцент в Университета, през 1949 г. е станал професор по систематична философия, същата година е станал академик в Българската академия на науките, чийто подпредседател е бил в годините 1949-1956. За него в БАН е създаден институт „Ботев-Левски“ и той е назначен за негов директор. Михаил Димитров е председател на новосъздадения Съюз на научните работници (сега Съюз на учените в България) в годините 1945-1962. Михаил Димитров е признат за Активен борец против фашизма и капитализма и е получил най-високите партийно-правителствени награди – лауреат на Димитровска награда (1950 г.), заслужил деятел на науката (1956), народен деятел на науката (1963), орден „Георги Димитров – първа степен“ (1951), орден „Народна Република България – първа степен“ (1959 г.).

Младен Николов има съществени научни резултати в областта на психологията и е с водеща роля за въвеждането на фройдизма в България и развитието на психоаналичните практики в приложната психиатрия.

Михаил Димитров не е привърженик на фройдизма, но има значими научни резултати в две области, доста отдалечени една от друга: (1) експерименталната психология и (2) изследвания върху личността и творческата дейност на Христо Ботев. Във втората област сега той се приема като водещия изследовател, въпреки че признаването на неговите приноси в тази област не е станало отведнъж – самият Михаил Димитров свидетелства (1941 г.), че проф. Михаил Арнаудов, например,  се е съмнявал в неговите способности да анализира и рeдактира Ботев.

Как се преценява дали едно научно изследване е с непреходна стойност за науката – времето е арбитърът за това. Науката е уникален продукт на човешката цивилизация. Тя няма национални граници. Не може да се говори за „прогресивна“ наука и за „реакционна“ наука. Науката процъфтява, когато са спазени две условия: свобода на човешката мисъл и дълбоко познаване на първоизточниците, без което не може да се прецени дали има хоризонт за ново научно дирене. Ако някой реши да въведе бариери пред свободната човешка мисъл, ако някой въведе маркиране и форматиране на научните публикации със задължителни елементи, породени от някакви доктрини, тогава науката линее и загива. Но и при такива условия потокът от пишман – професори не секва – напротив, тогава техният брой расте.

В наши дни в Белоградчик и Чупрене споменът за Младен Николов е заличен напълно. В Чупрене споменът за Михаил Димитров е запазен в някаква степен – основното училище там носи неговото име.

В това съобщение ще може да прочетете един от ранните трудове на Михаил Димитров. Публикацията от 1931 г. е в най-авторитетното философско списание в Царство България – „Философски преглед“, редактирано от проф. Димитър Михалчев (1880-1967).

=============================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

1931 г.

1928 г.

Водопадът “Бела вода” при Стакевци, Белоградчишко, около 1930 г.

=============================

Sofia, 11 August 2016 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)