===================================

No. 3553, Tuesday, 30 August 2016

===================================

Николай Славчев

АЛБУМ ЗА БЕЛОГРАДЧИШКИТЕ СКАЛИ (1969)

През 1969 г. в навярно най-авторитететното тогава българско издателство – Наука и изкуство, излиза една забележителна, луксозно подвързана, книга – „Белоградчишките скали“. Книгата е уникално издание с анотирани 85 черно бели и цветни фотографии. Фотографиите са дело на един от най-известните български фотографи – Владимир Димчев (1899-1979). Международната федерация за фотографско изкуство ФИАП има своето най-високо почетно звание ХонЕФИАП – само един българин е отличен с него и това е Владимир Димчев.

Обяснителният текст в тази книга, който ще представим тук, заедно с няколко снимки, е на известния географ Любен Мелнишки (1905-1967). Той е бил образцов учител по география – първо в Трета мъжка гимназия, а после във Втора мъжка гимназия и под неговото перо са излезли десетки книги с географско съдържание – за България и света.

Текстовата част на албума е представена на български, руски, френски, немски и английски езици. И това е важен белег на тази книга.

В текста на Мелнишки разбира се присъства легендата за Мадоната – това е девойката – монахиня от метоха край града, която се влюбва в момъка – овчар и от тази любов се родило дете. Лошата игуменка събрала лошите попове от съседния мъжки манастир, които трябвало да съдят младата девойка, но … неземна сила разрушила и вкаменила всичко и всички.

Наскоро в Подлистника ние представихме изцяло автентичния разказ за Мадоната на Георги Попов (1938). После легендата е преразказвана и „редактирана“ много пъти – редакции, в които е бил принуден да вземе участие и самият Георги Попов. Прераразказването на легендата е било съобразено с изискванията на новото време – посоката на промените е ясна: „Мадоната“ се е превърнала в „девойка-монахиня“, нейният любим Антонио се е лишил от рицарския си сан и се е превърнал в „момък-овчар“. Лесно може да се предположи до къде можеше да се стигне в тези нови версии на старата легенда: „Всъщност девойката-монахиня е млада активистка от агитпропа в града; при своите обиколки по селата тя срешнала момъка-овчар и венец на тяхната любов е тяхното дете; момъкът-овчар, вече класово осъзнат, тръгнал за града, за да стане работник, но … станал природен катаклизъм, навярно опустошителен земетръс, който разрушил и превърнал в пепел и камък всичко. А ‚монасите“ не са монаси, а членове на градския комитет на Партията, които в дълбок размисъл какво още да направят за добруването на трудовия народ, тръгнали за поредния си пленум, но … стихията им попречила да извършат своите исторически дела“. Да – навярно щеше да се стигне до тук, ако времето бе стигнало за това.

Белоградчишката клисура – дивно съчетание на величествени скали с дълбоки усои, гори и поляни

“Ученичката” – с барета на глава и чанта в ръката, сякаш е на път за училище

Варовиковият “Венец” закътва Белоградчик откъм изток

Новият хотел-ресторант “Белоградчишки скали” посреща приветливо гости

Градският музей

Каменни ваяния декорират и древната Белоградчишка крепост – Калето

Входът за крепостта

Великолепен е природният декор на летния белоградчишки театър

Поглед от “Мислен камък”

Скалите са превъплатени в чудни образи – “Камилата”

“Хайдут Велко” – защитник на поробения народ

Кът от монументалния скален комплекс на Калето

Старинната крепост естествено се преплита със скалите

Каменни стъпала и стръмни стълби водят за “Горната крепост”

Част от крепостната стена, на преден план – старинни цистерни

==================================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

Капелмайстор Касабов в Белоградчик –
съобщение във в-к “Кавал”, Стара Загора, 1 май 1925 г.

Аз с нашия син (1969 г.)

Георги Попов (1904-1968), писател, агроном (бил е околийски агроном в Белоградчик), публикувал “Белоградчишката мадона” (1938), “Белоградчишките скали” (с И. Балкански) (1966), “Речи за българското село” (1939), “Произход на живата материя” (1931), “За българското село: аграрни проблеми” (1936),”Шепот от вековете” (с К. Джонов) (1969), “Въстанието: лето 1950” (роман), баща на проф. Божидар Попов (диетология). След 1944 г. Георги Попов е бил въдворен в концентрационния лагер “Росица”.

===============================

Sofia, 30 August 2016 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)