===================================

No. 3502, Tuesday, 19 July 2016

===================================

Георги Терзиев “Село Горни Лом”

РАННИ МУЗИКАЛНИ ТВОРБИ НА ПРОФ. ГЕОРГИ ДИМИТРОВ

България е имала четири държавни химна: Царство България (1879-1946) – „Шуми Марица“; Народна република България (1947-1990) – „Републико, наша здравей“; Химн на Народна република България; „Мила Родино“; Република България (от 1990 г.) – „Мила Родино“.

Дали случайно, три от тях по някакъв начин са свързани с Белоградчик. Първият текст на „Шуми Марица“ е написан от Никола Живков (1847-1901) още по-време на Сръбско-турската еойна от 1876 г. – по-късно, след Освобождението, Никола Живков е бил секретар на Белоградчишкия окръжен съвет (председател: Пенчо Черковски) – той е и белоградчишки зет. Първият химн след установяването на комунистическта власт в България е „Републико, наша здравей“. Музиката на този химн е написана от белоградчичанина Георги Димитров (1904-1979). Той е съкомпозитор и на втория химн – „Химн на Народна Република България“ (1950-1964). Въпреки че текстово и интонационно този химн точно копира „Химн на Съветския съюз”, за създатели на музиката са обявени Георги Димитров, Георги Златев-Черкин и Светослав Обретенов, а за създатели на текста – Никола Фурнаджиев, Младен Исаев и Елисавета Багряна. „Мила Родино“ е известната песен „Горда Стара планина“ на Цветан Радославов. Това е хубава песен, българите са я харесвали и в ресторанти и кръчми, когато градусът на патриотизма растял, тогава идвал ред и на тази песен. Интонационно „Мила Родино“ не е подходяща за химн. Истинският химн на България е „Шуми Марица“ и дължим на паметта на десетките хиляди българи, дали живота си за Отечеството под звуците на „Шуми Марица“ във войните за национално обединение, завръщането на „Шуми Марица“ като химн на България и българите.

Проф. Георги Димитров е от Белоградчик. Той е син на достойни и уважавани белоградчишки учители. Неговият дом и сега може да се види в Белоградчик на ул. „Проф. Георги Димитров“. Къщата, обаче, вече не е на фамилията. Тя е продадена и новите собственици – учителката Лампия Маринова и нейната дъщеря в САЩ, са имали грижата да ремонтират къщата без да променят външния й вид. Върху фасадата на къщата е поставена паметна плоча. Лампия Маринова ми е казвала, че при купуването на къщата са намерили много от фамилните книги на старите собственици. Тези книги са описани и запазени, но все още на са получили публичност.

Песенното творчество на проф. Георги Димитров е добре познато. Ето няколко от неговите песни.

Тези песни очевидно са обременени с идеология и пропаганда. Но талантът на проф. Георги Димитров на композитор и хоров диригент не могат да бъдат поставени под съмнение. Ще се убедите, че наистина е така, като се запознаете с няколко от най-ранните му музикални творби. Тези творби тук се показват за първи път. Те са нотирани и подписани от Георги Димитров във времето, когато е бил подначалник в Отдела по музикално образование в Министерството на народното просвещение в София. Той е бил и главен училищен инспектор по музика в това Министерство. Тези постове той е получил след като се е върнал през 1938 г. в България от Полша, където е учил музикология във Варшавския университет. Нотираните песни, които следват, са публикувани в някои от книжките на „Педагогическа практика“.

октомври 1939 г.

октомври 1939 г.

януари 1940 г.

февруари 1940 г.

май 1940 г.

май 1940 г.

септември 1940 г.

септември 1940 г.

февруари 1940 г.

============================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

Разказ за провинциалния живот (1901 г.) – един хумостистичен разказ на А. Драгошинов

Концерт на хор “Георги Димитров” на ДМЗ Видин в Летния театър 1965 г.

Градският дамски хор
on courtesy of K. Ivanchev

=========================

Sofia, 19 July 2016 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)