БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ 

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 310 subscribers

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

Knowledge gives life to the soul

===================================

No. 3487, Wednesday,  6 July 2016

===================================

Виктория Михайлова

ОТЗИВ ЗА „КНЕЗ ИВАН КУЛИН“ (1937 Г.)

Неотдавна в нашия Подлистник приключи представянето на повестта на Змей Горянин (Светозар Димитров) (1905-1958) „Кнез Иван Кулин“ – хубава историческа книга за Белоградчишкото въстание от 1850 г. За жалост тази книга, заедно с всички останали творби на Змей Горянин, след 1945 г. е включена в забранителния списък на вредна литература и иззета и унищожена от обществените библиотеки. Сигурно има запазени екземпляри в личните библиотеки и в Подлистника именно такъв личен екземпляр е използван за нейното цялостно представяне.

За кратко преди 1944 г. Змей Горянин е заемал длъжността „цензор“, но по това време няма спряна от печат книга. Писателят с много богато литературно творчество е съден от Народния съд и е лежал една година в затвора. Георги Караславов, Людмил Стоянов и Младен Исаев са му предлагали да се покае публично, за да получи реабилитация и отново да пише. Змей Горянин е отказал, оттеглил се е напълно от обществения живот в манастира „Седемте престола“ и там при неизяснени обстоятелства едва 53 годишен е починал.

Още през 1937 г. излиза положителен отзив за „Кнез Иван Кулин“, който ще имате възможност да прочетете тук. Отзивът е отпечатан във вестник „Отечество“, бр. 758 от 27 февруари 1937 г. Автор на отзива е Капитан Енгезки. Името на автора ми е познато още от детските ми години – чел съм десетки негови разкази за бойните подвизи на българските войници през войните за национално обединение. В домашната ми библиотека се намира поредицата „Нашите херои“, в която и Капитан Енгезки участва. Знаех, че той е написал една-две военно-исторически книги в съавторство с Фани Попова-Мутафова (1902-1977). Допусках, че „Капитан Енгезки“ е литературен псевдоним – това се оказа вярно.

Кой е Капитан Енгезки ? – оказа се, че истинското име на този автор с богато литературно творчество е майор о.з. Никола Тодоров Агънски (1889-1959). Той е роден в бедно семейство в с. Дебелец, Търновско. Завършил е Военното училище – артилерист.

Защо е избрал за литературен псевдоним „Капитан Енгезки“ – в боевете в Добруджа при с. Енгез след четири атаки руска пехота е успяла да заеме оръдията на капитан Агънски – последвала контра-атака на войниците на капитан Агънски и пленената батарея отново се оказала в български ръце.

След злополучния за България край на Първата световна война, по силата на Ньойския договор, Царството е загубило правото да има наборна войска и тогава много от офицерите са били уволнени и минали в запаса. Между тях бил и майор Никола Агънски. В тези години след войната той е завършил държавни и правни науки в Софийския университет, след което е продължил образованието си с история, също в Софийския университет.

Сега ще направя една любопитна препратка към част от един документ – протокол на разпит на нашия съгражданин майор о.з. Симеон Ванков от есента на 1923 г. (този документ в пълен обем вече бе публикуван в нашия Лист):

В това „Признание“ (за което четвърт век по-късно подполковник о.з. Симеон Ванков е заплатил със живота си) той заявява, че не е комунист. Но майор о.з. Никола Агънски е комунист – той е в много близки приятелски връзки с друг комунист с ключова роля в Комунистическата партия – майор о.з. Коста Янков (1888-1925), син на полк. Атанас Янков (1857-1906) и дъщерята на Райна Княгиня – Мария Попгеоргиева, съпруг на Стела Благоева, дъщеря на Димитър Благоев. След войната Агънски и Янков започват да издават вестник „Народна армия“ – вестник с комунистическа насоченост. Майор о.з.  Янков и майор о.з. Агънски са активни уастници във военната подготовка на Септемврийското въстание. Било е предвидено майор о.з. Агънски да заеме най-високата длъжност в планираните въстанически войски – началник-щаб (главнокомандващ). Но всички офицери-заговорници са били арестувани в София преди избухването на въстанието, но после освободени. После майор о.з. Коста Янков е между главните организатори на атентата в храма „Св. Крал“ през април 1925 г. Тогава майор о.з. Агънски пак е бил арестуван и изпратен в затвора до амнистията на участниците в тези събития през 1932 г. А веднага след атентата майор о.з. Коста Янков се е укрил в къщата на Христо Коджейков в София – след престрелка и двамата загиват в запалената от полицията къща.

Атентатът в „Св. Неделя“ през 1925 г. е довел до прелом в идейните разбирания на Никола Агънски. Той е споделял с приятели, че случилото се му е помогнало да разбере, че чрез силови методи и въоръжено противопоставяне никакви социални идеи, дори тези, зад които стоят добри намерения, не могат да дадат резултат – те винаги водят до разделения в народа, които са пагубни, защото задълго спират общественото развитие. Правилният път е друг – не революция, а еволюция с просвещение на масите, защото просветеният народ е по-малко податлив на случайни и зловредни влияния от необразования, безпросветен народ.

Затова след 9 септември 1944 г. Никола Агънски, въпреки солидните си политически активи от миналото, не е взел никакво участие в установяването на новата власт. Той се е отдал напълно на своята литературна дейност и е продължил научната си дейност, започнала още след освобождаването от затвора през 1932 г. – той е написал ценни трудове в областта на социологията и демографията. Никола Агънски е между създаделите на Съюза на научните работници в България и негов подпредседател (1954-1959) и главен редактор на съюзните идания (1946-1959).

Ето такава е житейската съдба на Капитан Енгезки.

==============================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

1937 г.

Кева Цолова, съпруга на поручик Христо Цолов (1885-1915), останала вдовица с три невръстни деца: Веселина (Веска) (1912-2007), завършила география в Софийския университет през 1937 г., Надка (1911-1986) и Цоло, завършил Морското училище във Варна
(снимката е изпратена от Силвия Попова)

Надпис: “Награждаване бойното знаме на Ломци с медал за участието му във войните 1912-1913 и 1915-1918”
Септември 1937 г., гр. Мездра (полкът още не е възстановен – това е станало година по-късно)

=========================

Sofia, 6 July 2016 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)